Една година... един миг, роден там на границата между дивия порив на мечтите и тъжната елегантност на реалността. Неусетно, почти като в сън, отлетя времето, този тъй безмилостен враг на моята романтична душа. Иска ми се да може да поспре за миг, да си отдъхне, но сякаш на него е отредено бясно да продължава напред, а на мен - да се опитвам цял живот да го достигна, да се слея с него и да падна уморена в неговата вечна прегръдка. И сега съм тук, за да осмисля всички радости и болки през изминалата година и да прекрача прага на новата година чиста и невинна като детската душа, да простя на тези, които нараниха сърцето ми, белязаха душата ми с омраза и презрение и ме окичиха с трънения венец на страданието. Но ще намеря ли сили да им простя, да изтрия сълзите на отчаяние и болка? Прошката се дава със сърцето и душата, които са повярвали в изцелителната сила на разкаянието. Но тя е и рожба на душевността, на онези пленителни искри на топлота и чистосърдечие, които не са присъщи за всеки. ...