Прочетох есето на Тони Иванова “Тайната градина” и от него разбрах, че в моята душа също има такава градина – на съкровените желания. В първия момент не повярвах. А и защо ли да вярвам на някакво си есе, когато аз нямам желания…Но все пак, реших да проверя, защото авторката много убедително настояваше, че всеки, ама всеки носи в сърцето си такава градинка.
Обърнах се към сърцето и го попитах:
-Хей, сърце! Пусни ме да вляза в твоята градина! Тони казва, че там било хубаво?!
А сърцето мълчи и леденее. Какво да го правя? Започнах да хлопам по него, а то намръщено ръмжи:
-Обърни се към душата! Аз не искам да разговарям с теб…Като Цар на боговете ти ме пренебрегна, а сега си се сетил…Искаш да станеш простосмъртен, нали?
Послушах го…Смирих, бликналото негодувание от периферията му и се обърнах към душата със същия въпрос, за да установя, че тя е по-разговорлива:
-Права е авторката на есето, което си прочел, Мо – каза ми душата.-Ти никога до сега не си се обръщал към мен и затова емоциите ти, ...