Подчиних целия си живот на търсене на Истината. Следователно нямам правото да се доверявам на Никого и на Нищо. Не вярвам, че човешкият род се е доближил до Истината за цялото си развитие досега. По-скоро той пребивава в неведение по отношение на Нея, при това не в Свещено неведение, а в Свинско. Целият ми жизнен опит, а най-вече заниманията ми с математиката, ме убедиха, че Човечеството тъне в заблуждение, че ако искам да разбера що е Истина, трябва да яхна вектора с обратна посока, на този който То следва от памтивека. Хората си служат с митове. Философи, учени, религиозни мислители - това са по същество чисти митомани. Затова нямам  доверие в нито един от тях, независимо, че определени личности са провъзгласени за гении. Избълвани са огромно количество лъжи. От това, че започвам да говоря за летящ Буцефал и дори създавам наука, която се занимава с летящия Буцефал, съставяйки уравнения за него, съвсем не следва, че летящият Буцефал съществува. Празното дърдорене на религиите за Бог не е нищо друго освен създаване на една мъгла, в която определени лица шаманстват и извличат директна облага от другите, поставяйки ги в състояние на масова психоза. Съвременната езотерика прави същото. Утвърди се терминът прераждане. Боравят с него като с летящия Буцефал. Но съществува ли въобще прераждане?  Мнозина твърдят, че са били преродени и даже помнели веригата на своите прераждания. Но също така много ялови жени подуват коремите си до края на деветия месец и този феномен е известен в медицината под термина фалшива бременност. Ала тези жени не могат да родят, просто защото не носят бебе в утробата си.  Имам усещането, че мнозинството човешки същества  лековерно се доверяват на всичко заявено от авторитети и умело боравещи с риториката интелектуални спекуланти. Те във вярването си стигат дори дотам, че развиват сетивност за летящия Буцефал, приели с лека ръка аксиомата за съществуването му. Но повтарям - никой не е доказал, че летящият Буцефал съществува. Явлението "дежавю", което много пъти е спохождало и мен, ме е вълнувало отдавна и затова най-накрая се добрах до истинското му научно обяснения. То не е свързано с Миналото,  т.е. с някакви фантасмагорични и недоказани прераждания, а е свързано с посещения на Бъдещето в Настоящето, преди още това бъдеще да е осъществено. Тези посещения се извършват с помощта на тахиони - частици движещи се винаги с надсветлинна скорост и носители на чисто имагинерна маса, и по тази причина изпреварващи времето. Достатъчно е през нас да премине дори един-единствен тахион, т.е да прекоси траектория от наша история на времето и ние получаваме усещане за дежавю, защото Бъдещето отдавна е нахлуло спотаено в нас, както Бирнамската гора нахлува във владенията на Макбет /Настоящето/. Никаква вяра не може да замени съчетанието на Разум и Съмнение в търсене на Истината. Защото Съмнението е началото на всяка истинска координатна система, в която работи висшето сетиво, наречено Разум. Стига последният да ни е наличен. Всъщност в много по-голяма степен можем да утвърждаваме:

Съмнявам се, следователно съществувам,

отколкото Декартовото:

"Cogito, ergo sum" /Мисля, следователно съществувам/.

Тази фраза на Декарт спокойно търпи отрицание, без да губи и наночастица от своята достоверност:

"Не мисля, следователно съществувам".

Може би искате да ви приведа някакво доказателство, че човешкият разум се движи в обратна посока на Истината. Е добре, привеждам ви го веднага, а вие преценете с помощта на собствения си разум, прав ли съм или не. Това доказателство засяга основите на величествената сграда на Науката, наречена математика, с която земните същества се гордеят и я издигат на пиедестал, като най-висш продукт на своята мисъл.

Вас са ви учили, че в основата на математиката лежат числата: 1, 2, 3, 4, 5, etc. Самият Леополд Кронекер /знаменит покоен математик/ се изказва, че тези безбройно много цели положителни числа са ни дадени от Бог, а останалите са конструирани /изобретени/ от човека. Под останалите Кронекер разбира изкуствено въведеното число 0, отрицателните цели числа, всички дробни числа, наречени за прегледност рационални, както и едно сложно числово образувание, наречено реални числа. Питагорейците издигат в култ рационалните числа. Те искрено се заблуждават, че с тях са успели да обяснят световната хармония. Дори постигат забележителни успехи в изучаване на музикалната хармония, докато в един злощастен за школата им ден, неин интелигентен следовник  успял да докаже, че числото квадратен корен от 2  /отношението на дължината на диагонала на всеки квадрат към дължината на страната му/  не може да се представи като отношение на две цели числа /т.е. не е рационално число/. Школата развяла тайно траурно знаме, а горкият откривател, вместо да бъде награден за откритието си, бил мълниеносно удавен. Но Истината не може, като отделната личност, да бъде изгорена на клада или удавена. Така или иначе, макар и с известно закъснение, на света станало ясно, че числото квадратен корен от 2 е ирационално - първото ирационално число, забелязано от хората. Оттук нататък се отприщила цяла серия от открития. Оказало се, че преобладаващо решенията на квадратните уравнения са ирационални числа. Последвали решенията на кубичните уравнения, на тези от четвърта степен и т.н. Всички тези ирационални числа, били все решения на уравнения от крайна степен. Породила се примамливата мисъл, че такива са вероятно абсолютно всички ирационални числа. Поне така им изглеждало на хората по онова време. Колко просто е наглед - всяко ирационално число е решение на някакво алгебрично уравнение от крайна степен, като тези изучавани от нас в училищата. Уви и тази лесна хипотеза трябвало да рухне пред Истината. Защото още древните гърци мечтаели да построят само с линийка и пергел квадрат равнолицев с даден кръг, т.е. отсечка с дължина квадратен корен от числото ПИ. Задачата станала известна под наименованието: Задача за квадратурата на кръга. Трудността на тази задача предизвиквала най-великите математици, но никой не съумявал да я реши. Оказало се, че тази задача не била решена, не поради липса на математически способности у изследователите й, а защото е принципно нерешима. Тя би била евентуално решима само ако числото ПИ е решение на уравнение от крайна степен. Уви, това число се оказало решение на уравнение от безкрайно висока степен. Такива реални числа наричат трансцендентни. Още преди трансцендентността на ПИ да бъде установена, била доказана трансцендентността на знаменитото Неперово число е = 2,718..., основата на т.нар. естествени логаритми.  На числата ПИ и е било съдено да играят особена роля в математиката, защото те са свързани със съществуването на дисциплината открита от Ферма, Лайбниц и Нютон, днес известна като диференциално и интегрално смятане. На нея, по справедливост, би следвало да дадем името ПИ-е - математика. Малко комично наименование, не мислите ли? И с какво са заслужили тези две константи да играят първенстваща роля в тялото на числата? Нима това не е гротескно и противоречащо на Разума?!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Оставям на вас да прецените това сами. Но бащата на теорията на множествата, Георг Кантор, се натъкнал на удивителен факт. Рационалните числа могат да бъдат изброени така: първо, второ, трето, четвърто, пето,...,etc, рационално число. И броенето е до безкрайност. Точно както онзи войник, който започнал да брои звездите пред първия генералисимус - пълководецът Суворов. Фактът е особено странен и парадоксален, на пръв поглед, като се вземе под внимание, че между всеки две рационални числа лежи трето, различно от тях, т.е. рационалните числа могат да се сгъстяват помежду си на произволно малки разстояния. Рихард Дедекинд и Георг Кантор, независимо един от друг, доказали още по-силно твърдение - че всички числа, които са решения на уравнения от крайна степен /наричат подобни числа алгебрични числа/ също могат да бъдат изброявани до безкрайност, като първо, второ, трето, четвърто, пето, etc., алгебрично число.  От друга страна Кантор доказал изключително просто, с елементарни логически съображения, удивлявайки математическия свят, че трансцендентните числа не могат да бъдат изброявани. Причината? Ами много просто - те са едно безкрайно гъсто желе. Затова същинската компонента на ирационалните числа се оказали трансцендентните, от които ПИ и e. са два с нищо неоткрояващи се представителя. И сега стигаме до същината на Истината, която искам да споделя с вас. Ако си представите абцисната ос, т.е. числовата права на реалните числа /от минус до плюс безкрайност/, то всяка нейна точка е някакво реално число. Мислете си, че това е една безкрайна урна с топки. На едните пише алгебрично число, а на другите трансцендентно число. Нека ви завържат очите с непроницаема черна лента и ви оставят да бръкнете в урната и извадите топка. Какво мислите, че ще се случи. Отговарям ви веднага. Колкото и опита да правите, на извадената от вас топка винаги ще пише трансцендентно число. Вероятността да извадите топка, на която пише алгебрично число е равна на 0. Как може да се онагледи това. Човешкият род от хилядолетия е живял край брега на най-величествения Океан. Океанът на океаните - Океанът на трансцендентните числа. Но нито е можел да види този океан /не е имал очи за него/, нито е можел да чуе прибоя му /не е имал уши за това/. Всъщност представителите на човешкия род са се разхождали по дълга пясъчна ивица покрай Океана. Те - слепците - жертва на трифидите, се натъквали на отделни раковини, безкрайно рядко срещащи се, изхвърлени на брега от водите на този Океан. Първоначално се натъкнали на числовите раковини: 1, 2, 3, 4, 5, etc., после на раковините, на които пишело рационални числа, а впоследствие забелязали още едни раковини - на тях пишело алгебрични числа. Океанът на трансцендентните числа удрял с тътен този плаж, разтърсвал го, но човешките същества нито виждали, нито чували това. Ала съвсем случайно се натъкнали на две странни раковини, с незнайна за тях природа - ПИ и е. Изобщо не заподозряли, че те са рожба на някакъв океан, но като индианците си ги харесали и си устроили с тях математика. След няколко хилядолетия, по чисто умозрителен път, хората разбрали, че до нозете им се простира Океан, но не знаели какво да правят с него и все още не знаят. А ако знаеха, биха си спретнали най-различни математики, подобни на тази, която издигнали в култ, както инките своя Виракоча. И ето, точно тук, след като ви разказах тази невероятна история, аз ви питам: Как се нарича пътят на човешкото мислене, който започва с най-патологичните изключения /числата с надпис - цяло число/, вероятността да срещнем които е равна на нула и след няколко хиляди години пъплене достига до този Океан, но чисто съждително, без да развива сетива за него? Не е ли именно това начинът, по който върви по пясъка и ракът - в обратна посока. Оставям ви да помислите и сами да решите, дали да имате повече доверие на тази наука, която няма никога да види с очи Океана, за който ви говорих и да се възползва от необятните му възможности, а тъне в уродливост, издигайки я на пиедистал!