Не ангел, а демон
Дойде краят на това между нас. Не беше любов, но не беше и само приятелство. И двамата допуснахме грешки, които ни доведоха до тук. Дали беше нещо, което аз направих или пък ти каза, това вече няма значение.
Сърцата и на двама ни сега са студени като полюсите полярни. Не ни е било писано да бъдем заедно. Не можем да бъдем влюбени един в друг. За теб другата е по-важна, а аз не мога да се примиря с второто място.
Завинаги ще остана твоя приятелски пристан, където да потърсиш утеха и покой. На края на света съм застанала и все още се надявам да кажеш: "Моля те, спри! Върни се!". Не се боя, че ще сгреша, ако бъда с теб, но явно ти знаеш, че аз съм грешка в твоя живот.
След теб всичко друго е без вкус, мирис и цвят. Как да се откажа от теб. Само ти успяваш да събереш частите на разбитото ми от теб сърце. Не искам звезди да ми сваля и пустинен пясък да броиш за мен. Искам само за една-единствена минута да ме обичаш. После, ако искаш, си върви. Накарай ме поне за миг да се почувствам жива, а после ме остави да страдам и да умра. Докарай ме до лудост от любов, а след това аз сама ще се лекувам. Правиш се на лошия герой от някой игрален филм. Можеш да излъжеш всеки дори себе си, но дали можеш да лъжеш и сърцето си. Познавам те по-добре от теб самия. Влизам ти под кожата по-добре, отколкото ти под моята.
Не можем да бъдем заедно, но не можем и да сме разделени. Живеем ден за ден, но не усещаме живота. Искаш да ме поставиш на колене, но така и не разбра, че аз не съм тя и не съм родена за робиня. Върви си сега и аз ще си вървя, но завинаги ще си останеш моята болка.
Вятърът на промяната не ми донесе ангел, а най-лошия демон.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados