2 мин за четене
„Жив е той, жив е!” – там, някъде сред една робска вселена и в сърцата на българите – онези, с тъжните песни и парещи сълзи в очите. „Жив е той, жив е!” – там, някъде по върховете на Балкана, дето се ражда свободата. „Жив е той...” и вечно ще живее, задето знае що любов е и що саможертва.
„Тъй е, тъй е, и тоя юнак ще да загине. И тоя юнак на безсмъртие е орисан...” – тъй дума народът и разказва за тежкия си хомот и за оня юнак, дето е дръзнал да се опълчи на турчина. Оня юнак, дето „жалеят земя и небo, звяр и природа”. „И певци песни за него пеят” – за оня юнак, дето със саможертвата си разчувствал дори сърцата на господарите на висините и свободата – орлите и соколите. Оня юнак, за когото и самодивите плачат... „Но млъкни, сърце!” Недей и ти да жалееш за оня, дето тебе жалее! Недей да жалееш, а като него иди на борба срещу малодушието и фалшивото щастие, което ти подхвърля онова псе – поробителят! Вдигни глава и виж колко е синьо небето, виж тъгата в очите на ближния, па се хвани на о ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse