Аз не искам да пиша правилна поезия. Искам да пиша своята такава! Единствено и само това.
Това есе, или каквото ще да е, е като много други публикувани, в които авторите разкриват своите възгледи за любовта, живота и прочие още теми, свързани с техните разбирания. Аз просто избрах да говоря за поезията, и то за тази, която аз създавам (а доколко е поезия, е друг въпрос), по своите правила и възгледи за творчество.
Не веднъж са ми давали (непоискани) съвети, как правилно да структорирам творбите си. Но те са мои! А аз си имам свои виждания за правилно и неправилно, особено когато се касае за мен самия.
Какво значи правилно, когато става въпрос за поезия? Консервативното виждане е възпитано в едни закони, според които стихът трябва да следва, като визия, едни строго регламентирани коловози.
Е, моят влак е различен. Той е леко чалнат, да не говорим, че вместо по релсите, обича да пътува сред облаците. Облаците на вътрешния ми небосвод. А той не обича стандартите!
Та да мина към главното, ...