mislitel (Георги Каменов)
1137 11108
14 jul 2019, 7:48

Не посягайте на душата ми 

  Ensayos » Personales
1313 6 42
3 мин за четене

 

 Аз не искам да пиша правилна поезия. Искам да пиша своята такава! Единствено и само това.

 Това есе, или каквото ще да е, е като много други публикувани, в които авторите разкриват своите възгледи за любовта, живота и прочие още теми, свързани с техните разбирания. Аз просто избрах да говоря за поезията, и то за тази, която аз създавам (а доколко е поезия, е друг въпрос), по своите правила и възгледи за творчество. 

 Не веднъж са ми давали (непоискани) съвети, как правилно да структорирам творбите си. Но те са мои! А аз си имам свои виждания за правилно и неправилно, особено когато се касае за мен самия. 

 Какво значи правилно, когато става въпрос за поезия? Консервативното виждане е възпитано в едни закони, според които стихът трябва да следва, като визия, едни строго регламентирани коловози.

 Е, моят влак е различен. Той е леко чалнат, да не говорим, че вместо по релсите, обича да пътува сред облаците. Облаците на вътрешния ми небосвод. А той не обича стандартите!

 Та да мина към главното, което било най-важното във всяка ситуация. Когато пиша, обикновено съм се отдал на това изцяло. Тогава изключвам сензорите си и се оставям на вълните вдъхновение. Творбите ми се нижат по свой път, без да признават обаче гравитацията на правилната поезия, а са... каквито са... И когато вече са в поредната тетрадка ето, че аз случайно (или не) я отварям. Избирам нещо и го пускам, където реша. Обаче никога не сядам да редактирам! Да, лека корекция, дума тук, тире там, може, но дори и безумно рошав да е един стих, не го подстригвам. Не искам да го подлагам на пластични операции, според чужди ми стандарти. 

 Да, ако го направя, той ще добие правилна форма според мнозина, но ще загуби моят отпечатък в себе си... Ще изчезне връзката с онзи миг на вдъхновение, в който съм го писал... Ще се превърне от лично творчество, в продукт, съобразен с догматизма, в който аз не вярвам!...

 Принципно винаги гледам съдържанието, не опаковката, и тези мои виждания неминуемо се отразяват и в творчеството ми. Нека всеки пише, както иска и разбира. Не казвам на никого, че моят начин е правилният, но и не искам да ми казват, че да бъда себе си, и то в своето творчество, е едва ли не, грешно. Рошав, бодлив, мутирал дори в чуждите очи, моят стих си е лично мой, и присъствието ми е най-силно там, където (може би) са неговите недостатъци... 

 Като следствие от това, първото което откривам в чуждите творби, е съдържанието. Не ме интересува външността, формата, към кой вид поезия е! Тези подробности ги оставям на специалистите, или на тези, който имат за идол в очите си, точно тях. За мен няма ли душа, дори и визията да е по всички писани и неписани канони, не може да ме докосне! Това е моята позиция, продукт на субективизма и ограниченията на моите разбирания.

 Естествено, открия ли богата душевност, в излята форма, то удоволствието да пипивам поезия си остава, но второто го приемам само, като бонус, а не като параметър, влияещ на оценката ми върху прочетеното. А тя се оформя от съдържанието!  

 Но да се върна към разсъжденията си по темата за моето писане. Стиховете ми, това съм аз, затова и не обичам, когато посягат към моята душа. Приемам доблестно критики за съдържание, тема, послания, тоест, относно същността на творбата, но не и такива поучения, как да пиша правилна поезия. И то правилна по чуждите стандарти и стереотипи, но не и по моите такива, когато се касае за собственото ми творчество. 

 Моля ви, не посягайте на душата ми! 

 

12.07.2019.

 

Георги Каменов

 

 ПП

 Едно излишно (надявам се) уточнение.

 В творбата е подчертано не веднъж, че това са мисли, свързани с моят път на усещане за поезията. Съответно гледната ми точка си остава единствено плод на моят субективизъм. Него пък не натрапвам на никого, нито имам претенциите, че е единствено правилен! Уважавам чуждите разбирания по темата. Не търся конфронтации! И няма да влизам в подобни! 

 Благодаря предварително за разбирането. 

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря сърдечно, Йоана, за красиво оформеното ти включване по темата.
  • Човек може да рисува с черен, цветни моливи, боички, да реши да се впуска в сложни техники, да ги усвои перфектно - независимо кой начин избере, може да рисува чудесно; да свири на китара, пиано, цигулка - и дори без да знае ноти може да свири чудесно; в пеенето да изучава различни техники, упражнения за подобряване на изпълнението, но и без да ги е изучавал - ако има талант, би могъл да пее чудесно. Материалните средства на творенето могат да бъдат поставени редом до ритъма и римите според мен. Каква е разликата дали ще избера розов или червен молив, стига да постигна въздействие? Това, че нещо е сложно и му е отделено време, не го прави автоматически хубаво. Това, че на нещо не е отделено толкова време, но носи послание, чувство, мисъл, образ, надежда... тогава техниката явно при него не е била нужна, за да бъде красиво. Нека пазим душата си - а техниките - нека ги уважаваме и търсим своята, не общоприетата. Харесах мирното изразяване на лично виждане за процеса на творене.
  • Благодаря, Младене. И аз си харесвам есето, защото рядко имам творба, в която да съм толкова себе си. Но лошото е, че така и станах лесно раним, а пък това не ми харесва вече тук.
    Както и да е, който разбрал, разбрал (мисля, че ти успя), който не... Повече и една дума в своя защита няма да кажа тук! Излишно е!
    Това увеличава само кръвта и привлича хищниците, метафорично казано.
    Благодаря ти още веднъж!
  • Жоро, написал си чудесно есе. Поздравявам те! В него изразяваш своето лично виждане, което по никакъв начин не пречи никому да има, евентуално, друга визия за нещата. Аз също съм донякъде човек от твоята партия, ако ми е позволено така да се изразя. Не обичам да преработвам вече написани неща. Защото, след време, трудно се влиза в същото светоусещане. Много трудно. Но ще споделя един куриозен пример. Имах едно стихотворение, което ме караше да изпитвам чувство на върховно неудовлетворение. 16 години размишлявах над него. Правех му редакции, които все отхвърлях. Докато най-накрая Бог ми прати окончателният вариант и той е публикуван в сайт Хулите:

    ФРАГМЕНТАРНО

    Идва ден, след който всеки губи -
    часовете ни отнасят постепенно,
    собствените мисли стават чужди,
    най-небесното накрая става земно.
    Всеки хълм е оцветен като надежда,
    смесват се след време цветовете -
    равнината слънцето изцежда
    и изкачва неусетно върховете...!
  • Съжалявам за визията на предходния коментар. Копирах без да искам, боли ме вече адски главата и не можах да го оправя. Вече направо блокирах.
  • Благодаря, Пепи. Но вече съжалявам, че пуснах. И все пак, ако и да знаех, пак щях да го направя!
    Просто съм си Такъв. Благодаря ти за включването, Коментаторе.
    И чрез поставянето на тази творба, исках да отправя едно голямо послание - Всеки тук е различен и уникален сам по себе си, тъй, че нямаме нужда от спорове, каквито напоследък се вихреха, а от повече разбирателство и толерантност помежду си.
    Разкривайки себе си, това исках да кажа, но явно никой не разбра посланието ми, и затова вината си е само моя!
    включването, Коментаторе.
    И чрез поставянето на тази творба, исках да отправя едно голямо послание - Всеки тук е различен и уникален сам по себе си, тъй, че нямаме нужда от спорове, каквито напоследък се вихреха, а от повече разбирателство и толерантност помежду си.
    Разкривайки себе си, това исках да кажа, но явно никой не разбра посланието ми, и затова вината си е само моя!
    Благодаря ти.
  • Ани, за теб предизвикателство, за мен, коловоз. Точка.
    И не съм искал аплодисменти, но това е твое право на тълкуване.
    Благодаря отново, че се произнесе.
  • maistora (Красимир Тенев) - свободата да изразяваш себе си и обмяната на мнения и впечатления държи сайта толкова жив!
    Начина всеки си избира!

    Поздравления още веднъж за есето!
    Есетата не са ми в приоритетите и рядко чета, но тука изчетох всичко, защото ме привлече със заглавието първо, и после ме задържа с позицията на автора: деликатно и интелигентно да отстоява позицията си и да не разводни темата и допусне конфронтации в коментарите.
  • Което и аз не отричам принципно, но Конкретно в момента усещам насилие над моите принципи и разбирания. И никой не може да ми каже, че такова няма в момента! Никой! Все едно да ми каже, как да чувствам и какво да чувствам!
    Използвахте личната ми изповед, като повод за нападки. Поставяте в устата ми изрази, които ги няма тук. Накарахте ме да се чувствам унижен и да проклинам доверието, с което отворих душата си тук.
    Ако това не е насилие, то явно ако няма счупени кости, такова няма!...
    Не искам да обидя никого, но това чувствам точно тук и сега. А иначе сайта е супер и се радвам, че дойдох тука, но това не ми пречи в момента да се чувствам, както уточних вече.
    С уважение:
    Георги Каменов
  • Формата не е коловоз. Напротив, предизвикателство е. Не е и в състояние да накърни ничия душа.
    За теб разбрах, пишеш по свой начин и по свой привличаш внимание. Това не означава, че
    сн извън коловоза. Нито, че в него караш влак стрела. Едно е вярно, ти избираш къде да си и е твое право.. Не очаквай, обаче, всеки да е възхитен от това. И не считай, не ръкоплясането за начин някой да те качва на друг влак. Всеки кара това за което има възможност.
    Спирам с храненето на думи.
  • Няма насилие над свободния избор за изразяване. Би имало, ако се отхвърляха творби със слаби рими и/или аритмии на автори, избрали да пишат в класически стих. Това би било нарушение и на Правилника. Откровения е школа. Цели популяризиране и развитие на авторите. Много автори са минали от тук. И биха признали, че дължат израстването си на творческата среда, на обмена на мнения и впечатления.
  • Ето и един пример за разликата между принципно и конкретно:
    Принципно от доста години футболът в Европа доминира над този в Южна Америка.
    Конкретно обаче това не се отнася за този в България.
    ______________________
    Надявам се вече да съм пределно ясен и усмихнато намигам. Ако още е сложно, ще мина с примери за плодове, като от учебниците за първи клас )
    Благодаря на всички поотделно за това, че ме посетихте и оставихте по някое редче тук. А и на всички прочели естествено!
  • Петре, принципно е прав. Конкретно, не!
    Това не е есе за теорията на поезията погледната през моите очи, а изповед, конкретна и точна, единствено за моят начин да творя. И нещата вече са други.
    Едно е принципно, друго, конкретен пример.
    А начинът ми на писане си е мой! Касае моето творчество, не принципното творчество на всички писещи и непишещи.
    Така, че който иска, е свободен да прави, каквото иска със собствените си творби, като същото важи и за мен.
    И няма нужда от повече обяснения, а и тези са много, но обяснявам вече на елементарно ниво.
    Благодаря ти и на теб.
    С най-добри чувства.
  • Ани, не съм циркова маймунка. Аз съм пределно ясен, открит до края, нищо не съм скрил.
    И цялата творба казва, че това е моят начин, че просто, както аз уважавам другите, така искам да ме разберат, че си имам свой път, грешен, глух, но мой!
    Всяко мнение уважавам по темата, но не и насилието над личността и принципите ми. А това определено не са мнения - опитвате се насила да ме вкарате в коловоза. Не отричам нито форми, нито стилове, просто не робувам на двете!
    За Моето творчество, повтарям, Моето, аз отговарям, къде, как, защо да го развивам! Аз и никой друг! За чуждото такова и един съвет не съм дал тук! Уважавам себе си, но и другите!
    Е, в случая от отсрещната страна не срещам уважение.
    А това е жалко.
    Благодаря за включването, Ани.
    Надявам се да не съм те засегнал, определено не това е моята цел!
  • С какво ми хареса есето: със стремежа към свобода. Краси е прав обаче, за редакциите, и примерите му са съвсем на място. Все пак, точно с имената в поезията сме отраснали. Тук виждам приемственост, не ограничения. Иначе, всеки ден се учим, това е живота. И в поезията тъпкането на едно място е пагубно, за твореца.
  • Георги, Красимир просто ти казва, че овладяването на формата не пречи на смисъла. Не те кара да пишеш по правила. Той е прав, че колкото по-добре владееш формата, предизвикателството да да вложиш въздействащ смисъл е по-голямо. Предизвикателствата водят до развитие.
  • Не отричам това, Красимире. Но все пак тук говоря за процесите при мен, а не заявявам, че това трябва да е универсално правило. Дори подчертавам дебело, че изяснявам своя творчески процес, като това си важи само и единствено за мен. А сравняването с тези велики имена... Е неуместно! Аз нямам претенции дори, че пиша качествена поезия.
    Краси, извинявай, че ще го кажа, но имам чувството, че коментарите ти смислово обрисуват съвсем друга творба. Въобще даже и не ги разбирам логически. Няколко пъти подчертавам, че това е за моето светоусещане, свързано с моят начин на творчество, а ти все така го тълкуваш, сякаш говоря, като цяло за поезията....
    "Не казвам на никого, че моят начин е правилният, но и не искам да ми казват, че да бъда себе си, и то в своето творчество, е едва ли не, грешно"
    Спорът е безсмислен. Търсиш неща, които ги няма тук, и претендираш, че съм казал такива, каквито несъм.
    Благодаря, че отново ми гостува в коментарите.
  • Съдържанието не бива да пострада от формата. Тя е избор на автора. Нима Дебелянов, Яворов, Смирненски, Лилиев... не са вложили душите си? Не е нужно да изброявам още автори и творбите им. Класиците не пишат бездушна поезия.
    Влагането на душата в творбата е едната страна. По-важното е при прочит дали се предизвиква съпреживяването й от читателите.
  • Красимире, приемам позицията ти, защото всеки има право на такава. Явно ти не приемаш моята, което си е твое право.
    Относно заглавието обаче... Ми, перфектно е, поне в моите очи за творбата, и това, което съм вложил в нея. И ме разочароваш тук, имам чувството, че не си разбрал едно от основните ми послания тук - точно в съдържанието трябва да се вложи душата, не в другото! А ти някак от прочетеното правиш противоположния извод на това, което съм вложил в есето.
    Но няма да споря! Това си видял, това и споделяш. Уважавам и твоя прочит, защото той е продукт на собственият ти субективизъм, а той няма стандарт, и е различен при всеки.
    Благодаря сърдечно за включването ти.
  • Да се върнем пак на темата след няколко коментара на коментари. Трогателно заглавие. Привлекателно. Но малко не на място. Би трябвало душата да се вложи в съдържанието на творбата, не във формата й. Когато човек овладее класическия стих, гледа на него не като на окови, а като на предизвикателство, което сам си поставя.
    Иржи, говори за бял стих, а има предвид свободен. Мариела Ройлева също има предвид свободния стих. А не поезията въобще. Към него няма изисквания, освен едно - след като е лишен от рими и размер, поне да не лишен и от съдържание.
  • Коментаторе, първо и последно обръщение от мен към теб тук в пряка реч. Моето коментарно поле винаги е било свободна зона за всеки, посетил го. Никога не блокирам и не трия коментари!
    Въпрос на принципи.
    Молбата ми беше чисто човешка. Ясно ми е, че има нещо явно, но не смятам, че точно тук е подходящото място за разчистване на стари сметки.
    Това беше.
    А сега, както ти, така и всеки друг е свободен да прави тук, каквото иска. Стига да е съобразено с правилника на сайта, защото аз няма да се намесвам, но има хора, които следят ситуациите да не излизат от някакви етични норми.
    Следващите мои коментари (ако има такива), ще са единствено във връзка с включвания и мнения относно конкретната ми публикация. Естествено, ако има още съответно подобни.
  • Мариела, благодаря ти за емоционалното включване, както и на тебе, Петре, за оценката.
    А сега ще помоля учтиво, без да посочвам имена, или пък да искам да обидя/нараня някого, да не превръщаме тези коментари в място за разрешаване на стари спорове, особено, когато нито аз имам отношение, нито пък имат нещо общо с публикацията.
    Прекалено лична ми е тя, и не искам, ако е възможно, прояви на негативизъм тук.
    С надеждата да бъда разбран:
    Георги Каменов
  • Хареса ми.
  • По думите на специалист - какъвто аз не съм - при поезията вече няма конкретни правила. Аз също не спазвам такива като пиша, не се замислям и много. Стиховете, които пиша се изливат в главата ми и аз само ги записвам. От къде идват незнам, може би от душата ми...
  • С удоволствие прочетох включването ти, Ирина, и твоето тематично отношение тук. Благодаря за широкоспектърното ти послание.
  • Душата е личен периметър,Георги и никой няма право да пристъпва там....Под нейно въздействие всеки може да прави каквото си иска,стига да не пречи на останалите/правило при французите/.Ти много добре защитаваш твоя периметър,но както природата се подчинява на физически и разни други закони,така във всичко си има правилра,но хората са привилегировани,че не е фатално ако не ги спазват.Не е беда,че твоите стихове са "рошави",нито,че аз моите ги редактирам хиляди пъти,,защото пусти Водолей,така е устроен,че ако трябва да избира между удобното и красивото,ще избере второто...Ако на някои не им харесват моите или твоите стихове,просто не ги чете,няма защо да се дискутира кой крив,кой прав!Всеки е прав за себе си!Понеже не съм рецитатор,когато чета т.н."бели стихове"-не зная как да вложа емоцията си.Само не зная дали да не се нарекат не стихове,а поетична проза например.И всичко ще е наред!А ти си толкова искрен в есето си....
  • Много дълбочина има в думите ти, Ничка, но това ти го умееш - да стигнеш до основите на една творба, и да я изградиш отново, чрез своите думи. За пореден път ти благодаря!
    ПП
    И, да, наистина съм оголил душата си тук. Затова ще пазя дистанция в тези си коментари, че бързо мога да приключа на скорост, ако вляза в диалог с някого, а каквото ми е важно, съм го казал тук! Няма смисъл от допълнителни мои включвания по темата.
  • Писането е процес на праволинейна система, с фундаментален индекс на темпоралност, извън матрицата на съществуване!
    Или още казано-времето и пространството са ос, която пресича точката на мислите, а оттук осеменяването на вдъхновението, въз основа на впечатление или чувство!
    Което поражда идеи, творби, творческа енергия с коефициент на действие, към ракурс с различна бленда!
    Или още казано писането е облицовка на мислите, обличането и моделирането, извайването на вътрешните-бунтуващи се дразнители, които се опитват да преминат през мембраната на съзнанието!
    Творбата е индивидуален носител, той не се променя, за да задоволи холограмната насоченост и въжделения на четящия, на реципиента, на индивида!
    Защото тя има определена фикция, която е резонна, въз основа на автор-читател!
    Творбите са енергия на светоусещането и емоционална ажитация!
    Браво Гош!
    Оголи душата си, от това по-важно няма!
  • Благодаря ви, Пепи, Ангелче, за тези прекрасни мнения по темата!
    Аз моето съм го казал и с никого няма да влизам в реплика, защото не това е моята визия тук. Пък дори и изказванията да са в съвсем друга посока...
  • Извинете,ме! Искрено съжалявам, ако съм наранил някой, но стоя на позицията, че млад човек с две деца, трябва да взема поне, колкото един пенсионер - "Макс"- 1200 лева! Къде го има това?! Затова младите хора, ще емигрират... А до кога?
  • Хари, разбирам несъгласието ти със задълбочаващото се поляризиране на обществото и със социалната политика. Но темата тук е друга. Не виждам връзка между горната творба и коментарите ти. А и не бива да съдържат обиди. В сайта има песионери, работещи, безработни и пенсинери, които продължават да работят.
    На една премиера, на която имаше и 7-8 откровенци, казах, че редакторите не бива да пренаписват творбите, превръщайки се в съавтори, те тябва да предлагат, а не да налагат мнението си. После стана дума и за видовете компромиси с нормативността и с изискванията към стихплетството. Не става дума за нечии изисквания (,,чужди стандарти,,), още по-малко за мои. Не аз съм измислил литературната теория. Нямам го написано. Май трябва да го публикувам.
  • В днешно време книги се издават не поради добро, а заради продаваемост, а тука си свободен автор, и качваш изразил себе си, така че - подкрепям те!
  • Мариана, Tangerine, Стойчо, сърдечни благодарности за страхотните коментари!
    Благодаря!!!
  • Шивачите един костюм да ти ушият, че трябва да се изтърпят няколко проби!
    Приемам корекциите за необходими понякога,но само и единствено от автора.
    Щом някой започне с непоискани съвети, никога не променям! Авторът е в правото си да решава как ще си"отгледа и възпита"рожбата! Дори да е"гърбаво"детето ми,то си е мое и аз като автор ще си понасям последиците.🚼
  • Съгласна съм с изказаните виждания. Наскоро ме посъветваха да "пипна" стих, писан преди 20 години. Не мисля, че бих могла най-малкото да се поставя на мястото на себе си тогава. Но леки корекцийки не изключвам да се правят, това си е в реда на нещата.
  • Благодаря Приятели, че ме разбирате!
  • Да,Майсторе, може би съм сгрешил! Те са От редки, които спят по цял ден, а после играят шах! Не е нормално работещ човек да получава по - малко от пенсионер! Масово средната нетна заплата е около 600 лева?!;
  • Георги, ще приемеш ли моите пет точки? За това, че си позволяваш „рошаво” творчество! За смелостта да показваш душата си! Дружески поздрав!
  • Творчеството като цяло е оригинално, тогава когато е плод на индивида!
  • Хари, кои са тия отрепки?
  • И не мисли, че можеш да се скриеш! И без да търсиш, те те търсят! Надничат в колата ти, в дворът ти! Те питат комшиите, надничат! Знаят кога си роден... Те са отрепките произведени от соца... Жалки, бедни, но бдителни! Някой от тях са пенсионери - 1200 лв. пенсия!??? Да им е честито на работещите!
  • Дори гениите не са се родили научени. Ръкописите на Пушкин са издраскани от множеството му редакции. Примерите са много и в световната, и в нашата литература. Вазов е слагал Х на цели страници. Лилиев пише за Дебелянов:
    ,,Творбите му узряваха дълго и придобиваха различни форми,,. И днес имаме двата му варианта на ,,Лунен блясък,,. Обикновено и рекордьорите не чупят рекорди от първия си опит. Всеки има правото на избор - дали да се развива или да тъпче на едно място. Също и да вярва, че шедьоври се създават само на прима виста и всеки опит да бъдат подбрени може само да ги развали.
Propuestas
: ??:??