Страхуваш се от мен.Запали огъня в душата ми и изчезна като дим.А магията?Да
беше взел и нея!Остави ми я.И сега,какво?Прави бяхме,че ще се опарим.Вече ме
боли,горя.Няма те.С другите не мога като с теб.Не дишат с моя ритъм.За тях
дъждът не е красив,не чуват странната му песен.За тях е само неприятна локва.Не
идваш вече.Това ми казва,че съм права.И ти си като мен.Щом бягаш,значи има
защо.Не ти се сърдя.И слънцето се скрива,но винаги се появява.И пак
вали...И обливат ме сълзи...Ела.Поне във виртуалното,за другото не
смея да те каня.Не искам аз да те открадна,а само да си поговорим .