28 jun 2005, 17:08
Недостатъчно
Твърде много вярвам.
Но вярата ми ме кара да бъда до теб. Вярата ми ми дава сили, когато теб те няма. Вярата лекува сърцето ми.
Твърде много се надявам.
Но надеждата ми дава смисъл, тя рисува усмивките ми, заради нея тръпна от неочакване да те видя.
Твърде много прощавам.
Но прошката ми ме прави това, което съм, а и без нея теб нямаше да те има. Отдавна нямаше да те има.
Твърде много те обичам.
Но любовта ми ме прави щастлива, по-замислена, по-добра, по-истинска.
Твърде много страдам...
...Още колко трябва, за да те намразя?
Но вярата ми ме кара да бъда до теб. Вярата ми ми дава сили, когато теб те няма. Вярата лекува сърцето ми.
Твърде много се надявам.
Но надеждата ми дава смисъл, тя рисува усмивките ми, заради нея тръпна от неочакване да те видя.
Твърде много прощавам.
Но прошката ми ме прави това, което съм, а и без нея теб нямаше да те има. Отдавна нямаше да те има.
Твърде много те обичам.
Но любовта ми ме прави щастлива, по-замислена, по-добра, по-истинска.
Твърде много страдам...
...Още колко трябва, за да те намразя?
© Мая Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
от приятелството-любовта-омразата има една малка почти невидима граница,която на всички ни се струва огромна пропаст,която трудно се прескача,но в действителност е просто един малък лъч светлина в дълбините на тъмния тунел
Давай Маичка