Не, не се бъркай, не е Хорхе Букай, а приятелка, която иска само да сподели. И какво? Не ти се слуша вече ли? Както искаш. Изборът е твой… Исках да говорим за лесните неща, да проведем лесния разговор и да стигнем до лесния извод, че лесното е всъщност безинтересно. Но защо да търсим нещо различно, нали затова го има лесният живот – лесните мисли, лесното съзнание, лесните хора, лесните пари, лесните удоволствия. Нима не е по-удобно?! Защо да добавяш нова боичка в черно-белия си свят, като има достатъчно нюанси на сивото, които да побъркат бедната ти главица от мисли? Защо ти е дъга, щом се радваш на сиво слънце, малко по-бледосиво небе, по-тъмносиви облаци и куп сиви хора – кой от кой по-сиви, но всеки си придава цвят – виж ме, аз съм жълт или червен, другият пък бил син, трети – зелен. И в този пъстър свят от заблуди и сив еквивалент от реалности разбрах, че всъщност само черното бие на очи. А къде остана бялото? Изгубихме ли го? Не, то е от трудните цветове – толкова ярко отразява в ...