Много родители приемат като лична вина факта, че не са успели да разберат децата си. Това ги измъчва и травматизира, особено ако са интелигентни и чувствителни. Най-много страдат успелите в обществото или личния си живот, при тях „падането” е най-отвисоко. Този „провал” с най-близките им същества е като студен душ, точно когато са най-уверени в житейския си опит. Някои по-властни личности пък стоварват вината за зейналата пропаст върху самите си отрочета, сякаш е тяхна вината за издигащата се помежду им бариера.
Със следващата си теза искам да успокоя родителите и да оневиня младежите. Това неразбиране на новото поколение, е толкова закономерен процес, колкото срутването на издигащите се вълни, достигащи брега. Но, защо е така в духовния свят? Защото, е време да изоставим принципите на материалното съществуване и се посветим в едни други явления.
Така, ако считаме, при това с право, че само e въпрос на време, желание и технологии, да изучим и вътъка на някой предмет, то тази логика не ...