Неспокойният огън
Цветан Бекяров
Веднъж капитанът на кораба ме пресрещна на палубата и ми каза:
- Направи нещо извън рамките на служебните си задължения - някое приспособление или инструмент. Може да е стих или картина, може да е спомен или трепет, но който и да дойде след тебе, ще те спомня с добро. След време ще видиш колко съм бил прав...
И мен отдавна ме глождеше тази мисъл. Искаше ми се да направя нещо по-различно - хем загадъчно, хем красиво.
Като нищо друго по света!
Дотогава животът течеше в такава законна последователност, а сега изведнъж се смутих! Не знаех какво да направя и откъде да започна, макар че толкова бях мислил за това. Лутах се, лутах се, докато един ден не издържах, едно цяло море от спомени беше пред мене и без да искам, мислено хукнах назад, към моето детство, после преживях за сетен път копнежите предишни...
Ранното детство трудно си го спомням.
Живеехме срещу крайморската градина и през зимата, между мокрите клони на дърветата, понякога се промъкваше далечния ...