Независимост – ж.р., свобода, самостоятелност (дали?)...

Да започнем от 1018 г. – Византийско робство. До  1185 г.

1393 г., 1396 г. – Османско робство. До 1878 г.

22.09.1908 г. -  2008 г... – Независимост.

  Ако анализираме думата „независимост” и нейните синоними – „свобода” и „самостоятелност” може би ще се наложи да спрем употребата й.

Какво значи да сме независими? От нас зависи дали ще отидем на работа, но не и това дали някой ще ни даде възможност да работим. От нас зависи дали ще възпитаме децата си, но не и дали ще можем да ги изучим и да осигурим бъдещето им. От нас зависи дали ще ожънем, но защо да го правим, ако никой не ни е дал семената, които да посеем?

Преди време прадедите ни са давали всичко, за да постигнат така мечтаната „самостоятелна” държава. Оставяли са жени  и деца, рискували са семействата си и самите тях. Загинали са за свободата! А ние? Дали можем да сме изцяло самостоятелни? Дали можем да рискуваме тези неща, за да бъдем независими? Свободни в истинския смисъл на думата. Нима не зависим от хората около нас?

Говоря за хората, защото държавата – това не са ли хората в нея? Нима държавата ще е свободна, ако нейната нация има окови?

След 667 години робство или както е новият начин за назоваване – „присъствие”, възможно ли е да бъдем свободни?

Да, икономиката се разви, пазарите -  също. Появи се демокрацията, но тези сто години са нищо в сравнение с това време, което е нужно на държавата и народът ни да се отърси от всичко до тук.

И сега, в качеството си на свободен гражданин, ще се възползвам от анархо-демокрацията в България - нашият дом и ще изразя своето не до толкова компетентно мнение – докато си губим времето в протежиране на „по-развитите” държави, никога няма да можем да се наречем независими.

Докато слагаме народа в клетка, не можем да очакваме той „да полети”.

За мен независимостта не се включва в това привидно всичко да е наред и да се лъжем, че сме свободни, гледайки през решетки.

А вие независими ли сте?  В тази държава!