НИЕ ДВАМАТА
Блестящи са страниците, посветени на големия въпрос за предназначението на човека. В същото време, едва ли има ня­кой, който да не се е чувствал отчужден от основанията на сво­ето битие, отчужден от другите същества и дори от самия себе си. Ние често се усещаме захвърлени в този свят, без да можем да изразим напълно себе си, или просто без да можем да раз­бираме другите. Съдбата не мо­же да бъде обяснена с категори­ите на разума, и това ражда го­лямата умора на душата, залутана някъде между доброто и злото, търсейки собствения си образ.
В часовете на мъчителна самота, когато раздвоената ни от ежедневието индивидуалност блуждае между надеждата и безсмислието, присъствието на едно същество, необременено със страха от смъртта, често е необхо­димо. Всъщност безмълвната любов между човека и кучето е от друг порядък, и не бива да бъде смесвана с човешките отношения. Тя запълва една празнота от нашата нужда да обичаме, празнота, която никой друг не може да запълни. Може би причина ...