Дръпвам си от цигарата ти. Димът изпълва дробовете ми. По принцип не пуша, но точно сега... Имам нужда от малко отровна наслада, която да изпълни тялото ми. Замайва ме леко и се доотпускам. Гледам в тавана. Малко черно петно. Крайщата му са плавни, на места леко назъбени. Бавно се размива пред очите ми и се слива с кремавия цвят на тавана. Не мисля за нищо...
Поглеждам към теб. Погледът ти е забит на същото място. Гледаш петното, но знам, че не го виждаш. Дръпваш от цигарата.
Отдавна сме спрели да мислим. Отдавна е преминал моментът, когато разсъждавахме върху греха, върху изневярата, върху предателството. Всеки от нас затваряше очи и мислеше за своята половинка и се чувстваше гузен. Колко отдавна беше това. Дали тогава ги обичахме повече, дали тогава държахме повече на тях?
Нима с нашата връзка нещо се промени?
Пак се прибирам вкъщи след работа. Мятам чантата на шкафчето за обувки, преобличам се, нарязвам лук, пиле, измивам ориз, смесвам, посипвам с подправки и мятам тавата във фурната. Слагам мръсните дрехи в пералнята, измитам. Сядаме на ракийка и салатка, вечеряме, гледаме телевизия, измивам чиниите. После си лягаме, обръщаме си гръб и заспиваме... И утре пак така...
Пак се прибираш вкъщи след работа. Пътьом си напазарувал. Събуваш обувките си, слагаш ги в шкафчето, преобличаш се. Малкият пак е забатачил уроците, сядаш да пишеш домашни. Сядате на ракийка и салатка, вечеряте, гледате телевизия, измиваш чиниите. После си лягате, обръщате си гръб и заспивате... И утре пак така...
Нима с нашата връзка нещо се промени?
Нима сега ги обичаме или държим по-малко на тях?...
Мисля, че - не. Просто преди бяхме по-срамежливи, по-стеснителни, повече роби на общественото мнение. Днес сме малко по-свободни. Освободени от собствените си комплекси и страхове. Научихме се да обичаме малко повече себе си. Да обръщаме малко повече внимание на собствените си желания, да не се пренебрегваме. Малко повече да живеем. Дори с опасността да сме станали роби на телесното.
Телефонът ти звъни. Вдигаш - жена ти е изпуснала автобуса, да си я вземел. Припряно гасиш цигарата, обличаш се и тръгваш. Усмихваш ми се, когато стигаш вратата. Аз ти махвам с ръка, обличам се и тръгвам към къщи. По път прибирам дрехите му от химическо чистене и купувам подарък за рождения ден на майка му.
Все пак това между теб и мен не е нищо повече от една цигара - миг отровна наслада...
© Пламена Огнянова Todos los derechos reservados