Океани ме разделяха от това, което исках да бъда. Малко по малко полудявам и не намирам истинското си аз. Дали е късно да се спася от това, в което сама се превърнах. Нима е късно да започна отново отначало.
Не помня първото начало, когато започнах да живея и поех първата си глътка живот. Помня само последното начало, това преди сегашния край. Помня красотата на всеки един момент и желанието да живея вечно с теб, близо до теб, за теб. Помня първия поглед и неговата топлина. Помня как въздейства на сърцето ми, по начин който докосва и не се забравя лесно.
Сега помня края. Толкова ясно го помня, че всеки път когато седна на тази проклета маса виждам образа ти и последната глътка кафе отпита от твоите устни пред погледа ми. Не помня очите ти, може би защото те изгубиха блясъка си в момента, когато произнесе онова изречение. Нямаше сила да ме погледнеш, нали? Не искаше да ми казваш, че любовта никога не я е имала, нали? Не искаше да страдам повече от това, което можеш да ми причиниш. Може би за това помня края по-добре от началото. Началото някак си се губи, измежду сълзите и усмивките на 7-те месеца прекарани с теб. Винаги се е получавало така, финала е бил по-забележителен от началото.
Няма да забравя заключителния фойерверк от емоции, които ти докара в живота ми. Нито за момент не забравих, че съществува,, дори като нищото в твоите очи. Аз знаех, че ме има, а ти ще си само 7-месечен мираж. Така намалих билката, знаейки че всеки следващ ден ще е последен, това ме спаси , за да не погубя сърцето си, след раздялата и въпреки това 3 месеца след това аз пак страдах, докато не започнах отново отначало.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.