Новият човек е без съмнение просветен. Можем дори да го наречем ерудит и няма да сгрешим, защото е получил високо образование и притежава разностранна култура от обученията си в чужбина и отличен нюх за „нещата“. При все това той е зубрач, но се хвали с проницателност, той има интелект, но не е надарен с ум. Той „свенливо“ обожава умствените си способности, но го прави сдържано, за да не разкрие гордостта си.
Новият човек ви води към светлото бъдеще, в което «вярата на бабичките», тоя сив анахронизъм, е заменена с един седнал смеещ се шишко. В това светло бъдеще новият човек, в същността си центристко-ляв, десноцентристки и центристки, вижда роботизирането на човешкия ум, дигитализирането му като съвършен електронен уред без мисли и чувства, короноването му в славна бурмичка, а и кой знае – ръкополагането му в трансчовек в бъдеще, да речем до 2045 година, ако се допитаме до Ицков.1 Под тоя наслов новият човек ще зарови допотпния консервативен ум на плебса в пръстта на „невежеството“ му ...