Няколко срички в огледалото~*
{ 2011- малко преди края}
Умира ли тази година за да роди другата или просто си тръгва натежала от спомени...
Лицето в огледалото е моето и през него, като на филмова лента преминават чувства и емоции докоснати от други души- други сърца...
И редя в ковчежето си старинно звуци и думи... музика... стонове~
Радости, шепоти, смях.
ДНИТЕ СИ... стъпалца наричах- къде спъвах се, къде бягах по тях.
Често най- лесните ( мъничко мълчание) по- трудно прескачах, а онези пък- трудните ( дето за тях са ми нужни крила), с две ръце на приятел по детски прелитах. Летях! Тогава забравях за времето в дни и числа, и оставях духа си на воля да скита...
Як.3:13 –“Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.”
Аз все още имам много да уча, но оставям тези слова тук ( за нас), защото
са пълни с красива сила и знам ще докосне тя мнозина четящи моите плахи думи, изписани с неуверена длан.
Усмихвам ли се в огледалото или така ми се струва? Не. Не. Наистина смях е това... Странно! По принцип така съм ревлива...Ха! Виждам бонбонен нюанс на лила- нейде в лявото на гърдите ми свря се...
И увлечена в бонбонената си мисъл, като в онези филми с много ефекти в тях разтворих гръдта си ииии: Оооо, Боже! Сърцето ми малко видях да играе на кукли, а малкото лилаво „нещо” всъщност бе цвете... Не! Всъщност бяха много цветя! Цяла леха. Оооо, неееееее! Пред очите ми тази лехичка превърна се в пъстра градина, в която сърцето мое успокоено заспа ~*
Мдаааа, през тази година много топли чувства от хора получих...
Някои от тях не познавам, но нали душата привлича ДУША.
Ако трябва да опиша годината своя с едно слово само, то думата е: ЧУВСТВАМ!
Изгарях в своите страсти, усмирявах се после с много печал- после заставах пред празните листи и пълнех съдове- души чисти с ароматни сълзи. Напивах с устните свои вълшебен бокал, в който въздишката своя прикривах.
Никой който се е родил на тази земя, няма право да се оплаква.
Да... знам. Знам. Но пътят от това да го знаеш и в дела да го превърнеш понякога се оказва тъй дълъг и прашен, че задъхал се в безсилието свое роптаеш уплашен. Животът може да бъде и доста страшен. В такива моменти чувстваш как по- бързо със ситото сееш... И с едно движение на ръката си само отпращаш всичко ненужно. Изтръгваш корените на суетата в душата си със стоицизма на волята, а погледът ти става суров.
Време на събуждане е.
И хубаво е! Свежа е събудената душа, като Утро е. От нея лъха успокояващ вселенски хлад но и някаква неподвластна на описание с човешките думи топлина , на която грееш се~*
Един урок имах да науча, но ще „ повтарям пак в този клас”.
Смирението търся.
Моето послание към Бъдещето:
Гал.5:22-23 –“А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.”
Тихичко и с нежност
един лист изписан: Л-Е
© Л-Е Todos los derechos reservados