Казах ли ви, че срещнах Любовта?
Видях я през прозореца на трамвая.
Познах я по Пеперудата на стъклото.
Така се зарадвах. Махнах ù с ръка. Бях сигурна, че и тя ме видя. Нямах търпение да сляза.
Междувременно вдигнах телефона, за да ù кажа да ме изчака, но... се сетих, че Тя няма мобилен. Усмихнах се.
Все още я виждах в далечината. Спирката се оказа по-далече. Най-после слязох и хукнах обратно.
Трудно си пробивах път през хората. Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение. Господи, дали наистина ме беше видяла и Тя?
Ох, толкова много хора, едвам се промушвах.
Вече не си спомнях кога за последно се бяхме срещали с Нея.
Мисля, че беше в някои от миналите ми животи. Сетих се. За последно танцувахме блус. Много дълъг, бавен и нежен.
Аз исках да мълчим, а Тя все нещо се опитваше да ми каже. Трудно долавях думите ù. Помня, че ме молеше да чуя някакви важни неща. Така и не я разбрах.
След този танц повече не я видях. И ето сега. Щеше ли да ме познае? ...