Няма те

Стоя сама на терасата. Мисля си за теб. Студено е. Гледам към небето. Няма звезди. Няма те и теб. Щом небето е пусто без звездите, ти не си там горе при най-съкровените ми неща. При ценностите на душата ми. Най-ярката звезда е твоя. Аз настръхвам. Цялата замръзвам. Видя ли теб, отново се стоплям. Огън бушува в мен, но ти трябва да намериш ключа и да го пуснеш на свобода. Объркана съм. Не мога да подредя мислите в ума си. Така е оттогава. Тогава, когато ви видях заедно. Ти я държеше. Заболя ме жестоко. Имах чувството, че ми забиваш нож в сърцето. Не можеш! Сърцето ми вече е разбито. То е потънало в пропастта, изровена с мъка и тъга. Аз искам да плача, но сълзите ми не могат да преминат през леденото одеяло. Не мога! Това е знакът, че те няма. Студено ми е, а звездите почнаха да прииждат от тъмнината. Явно ти пак си с нея. Време е да се примиря с това. Твоето сърце вече принадлежи на нея. Не мога да заспя. Боли ме всичко! Война между любовта и страданието усещам в сърцето си. Любовта прекалено дълго се бори с мъка и рани. Дори и тя не можа да устои на твоите чувства към нея. Войната продължи прекалено дълго и любовта загуби. Това е ясният знак, че те няма!