Не заслужава ли душата любов прекрасна?
Твоята в омраза ли прерастна?...
..........................................(...)......................
(...) прощавай, Боже мили,
но знай, че твоите "грижи" са ме убили!
И звяр, не човек, от мен Си сътворил,
така че, Ти, а не аз, Си съгрешил!"
Чудех се, случвало ли ти се е да мислиш, че имаш нещо, или че всеки момент ще имаш нещо, което искаш от все сърце и с цялата си душа, но в последния момент то да се изпари; да избяга; да го загубиш още преди да го имаш? Предполагам, че ти се е случвало. На всеки човек му се случва подобно нещо.
Чудех се и нещо за надеждата... Когато загубиш нещо, на което много държиш, започваш да си го искаш обратно, нали? Молиш се на Господ, търсиш път назад... всичко правиш. Молбите към Всевишния привлякоха интереса ми. След загубата ти си нещастен; страдаш. Но след време болката започва да се притъпява и свикваш със създадената празнина. Но точно в този момент, сякаш като отговор на старите ти моби, получаваш надежда, ч ...