Не познавам сълзите на щастието, но съм почти сигурна, че не искам да ги откривам в очите ти. Не искам никакъв спомен, който ми навява тъга. Не искам да те карам да плачеш от щастие, просто се усмихвай и бъди с мен. Както облаците са едно с небето, както звездите са едно, отразявайки се в морето.

            Всеки ден се оглеждам в отражението на очите ти. Виждам колко красива съм в очите ти, съзерцавайки блясъка идващ от тях. Безумно много те обичам. Щастието се определя от една дума - ТИ! Не ми трябва нищо повече, храната няма същия вкус, когато теб те няма. Водата е просто празното, което поглъщам, лишена от твоята прегръдка. Въздухът просто ме измъчва, докато отново не се съберем.

            Страдам, когато си далече. Творя, но не със същата болка вече. Няма болка по изгубена любов, има само онзи сладък страстен зов. И към теб вървя, за да те намеря, някъде там, далече от мен. Където винаги си била, скрита в моята длан, дишаш и живееш без свян. Колко крехко е сърцето ти, в тази мъничка позлата. Аз обвих го в най-нежната сатенена кърпичка и го прибрах в най-отдалечения шкаф, на най-отдалечената стая, зад най-отдалечената врата в сърцето си. Там ще остане завинаги.

            И ако някой ден поискаш сърцето си от мен, аз ще ти дам своето. Бих направила тази размяна, за да запазя спомена за мечтите ти дълбоко в себе си. И ако някой ден разбереш за тази размяна, не се сърди, защото аз съм егоист. Искам те само за себе си и никой не може да спре порива на сърцето ми.

            Хората ми казват да се боря за това, което искам, защото рано или късно то ще се сбъдне. А може ли да се сбъдне това, което не искам. Да избягам от миналото си и да се скрия в сърцето ти. В онова малко шкафче, в онази отдалечена стая, зад онази последна, отдалечена врата. Там, където никой освен ти, няма да ме намери. Там, където някога опитах се да бъда сама, но болката просто остана.

            Ще избягам ли така от болката или трябва всеки ден да се изправям срещу това, което е неизбежно...

            Магичната формула на бъдещето ще запазя за себе си, а на теб ще посветя всичко, което излиза от сърцето ми. Нека е твоя преценката, за това което сътворя. Запази я в сърцето си, не споделяй с мен. Аз не мога да кажа, че нещо е добро за теб, когато за мен е прекрасно, нито ти можеш да ми втълпиш, че нещо е ужасно, когато за мен е повече от вдъхновяващ и прекрасно.

            Ясно е само едно, аз те обичам колкото ти мен, без да има съревнование, кой колко другия обича. Без да има дума за по-голяма любов...

            Аз те обичам покорно смирена в прегръдките нежни и думи шепна пълни с любов. И някъде там сред перлените огърлици на моите изречения, открий истината, която ще те накара да кажеш от дъното на сърцето си, че ме обичаш. Открий тази истина, която аз не искам да ти кажа и ме обикни, с нейната тежест. Познай съзнанието ми, за да ме обикнеш такава каквато съм.

            Аз вече те приех, макар и да не разкри пред мен нито един свой недостатък. Аз те обикнах, защото така го почувствах и не ми трябват доказателства за собствената ми любов...