Знам какво ми доставя удоволствие...
Това мога да ти кажа..
А какво обичам... няма никакво значение...
Приятно ми е, когато се обърнеш и ми кажеш името, това е страхотно... да чувам името си от теб е... не знам, ужасно е приятно...
Приятно ми е понякога да слушам музика силно...
Приятно ми е да показвам какво как се прави, защото чувствам, че знам нещо, което другият не знае...
Понякога обичам да седя сам в тъмното, не за друго - просто ми се иска да съм сам за малко и го правя, седя си на тъмно, гледам тъмнината, без да мисля нищо и чакам някой да ме потърси.
Когато съм тъжен, обичам да изляза просто да се поразходя...
Преди обичах да шофирам безцелно...
Просто за да се отпусна.
Обичам да доставям удоволствие на околните, само за да видя реакцията им или просто да видя удовлетворението в погледа им...
Обичам също така, както съм направил и сега, да си пусна музика тихичко и никой да не ми пречи да я слушам, просто да съм сам с музиката... затварям си очите и си представям как го свиря аз на сцената...
Обичам когато ми е тъжно да си поплача и докато го правя, да си представям, че ще дойде някой да ме утеши...
Такива неща обичам...
И мусака също.
Обичам да готвя.
Обичам докато готвя да си сипя едно малко и ако готвенето продължи дълго, да повторя или потретя...
Обичам също така когато направя нещо ново и то се получи така както трябва, да гледам физиономиите на скептиците около мен... и да тържествувам...
Обичам просто да се облегна на прозореца и да гледам навън, без да следя нещо или някого...
Обичам Формула 1.
Обичам да ми откраднеш последната бира от хладилника...
Обичам да... всъщност преди обичах да мечтая... сега не знам дали обичам да го правя...
Обичам да гледам филми на тъмно...
Обичам и пържени яйца...
Обичам мазна салата...
Обичам пиле със зеленчуци...
Обичам лигави филми и сълзливи песни, просто защото ме отпускат, колкото и да са тъжни.
Обичам очите ти...
И ушите...
Обичам да те гледам... мога да го правя с часове без да обеля и дума... и това не означава, че нямам какво да ти кажа, а точно обратното...
Обичам миризмата на нови мебели...
Обичам да направя нещо сам... с моите ръце, и като свърша, просто да видя одобрителен поглед...
И още много неща.
Знаеш ли, нямам кожено яке, само защото е скъпо...
Винаги съм искал точно такова...
Обичам да се грижа за себе си, особено ако има заради кого да го правя...
Обичам да се чувствам удобно и приятно...
Обичам като легна на дивана в полуизправено положение, да се гушнеш в мен...
Обичам понякога само да гледам някаква простотия и да се мъча да запомня глупостите...
Обичам като разкажа виц да се смеят на него...
Обичам...
Обичах да свиря... много обичах...
Обичах да си купувам дискове...
Обичам да вляза в книжарница, просто за да ми мирише на нови книги.
Обичам да си купувам някоя нова машинка...
Обичам като си легна, да се обърна нанякъде, да усетя прегръдка...
Обичам като се събудиш, да ме видиш до теб, да те прегърна и целуна и да ти навра чаша кафе под носа, да ти крада одеялото и възглавницата, да те гъделичкам, щото се лигавиш и не искаш да ставаш...
Обичам да те гледам докато спиш...
Обичам пастет.
Боб с русенско варено...
Наденица...
Обичам да се правя на важен пред скарата...
Обичам като цяло да изпипвам нещата, макар и да не си личи особено...
Обичам препечени филийки с маргарин...
Мекици също...
Обичам просто да си седя замислен, без да ме закачат...
Обичам си работата... винаги съм мечтал да правя точно това...
Обичам да натривам носовете на глупаците...
Обичам като се разминавам с някого, да виждам страха в очите му, както в очите на някои хора тук...
Приятно ми е като съм прав за нещо, да ми се извиняват после...
И съответно обичам одобрителното изражение на човека насреща, когато му се извинявам искрено, защото аз не съм бил прав...
Обичам да седя на терасата и да гледам небето...
Като бях малък, баща ми ни показваше съзвездията и ни учеше кое как да намерим... Като лежа на тревата, се мъча да нанеса разстоянието от последните две звезди на голямата мечка 9 пъти, за да намеря полярната звезда...
Обичам... толкова много неща обичам...
Не знам...
Обичам и пържени филийки с мед...
Обичам добре подредената маса за вечеря...
Обичам да си разхвърля нещата така, че само аз да знам кое къде е...
Обичам да ми подаряват разни неща... не, не заради подаръците... просто защото съм заслужил нечие внимание по някакъв начин...
Обичам да научавам по нещо ново...
Обичам Коледа и Нова Година...
Обичам да си доказвам, че мога да направя каквото и да е, само защото някой друг е сигурен, че не мога...
Обичам да ме изненадват... въпреки че не го показвам...
Обичам да бъда в приятна компания, макар и отдавна да не съм бил...
Обичам понякога да съм сам, за да мога да си събера мислите...
Обичам, когато съм бил някъде, да си спомням колко приятно е било там...
Обичам да правя изненади... макар и не винаги да ми се отдават.
Обичам като купя подарък, да се правя, че нищо не е станало...
Обичам The Unforgiven, The Trooper, Nothing else Matters... и разните му други...
Повтарям се, но обичам да правя така, че другите да са доволни... това ми доставя огромно удоволствие...
Такива неща обичам...
Дребни...
Само дреболии, които ме правят щастлив...
Не знам какво да кажа още... наистина не знам!
© Слънце Антимов Todos los derechos reservados