Усещаш ли сълзите ми? Усещаш ли как стене душата ми? Не, нали!?
Защо да ги усещаш, нали си далече?!
Защо да ги усещаш, нали съм знаела, че ще боли?!
Защо да ги усещаш, нали съм силна и мога да се справя с всичко?!
Но аз се моля да ги усетиш, да чуеш стоновете на душата ми...
Ти трябваше да знаеш, че както мога да обичам истински, така болката от липсата ти също ще е истинска.
Но аз се моля да усетиш, как се лутам безцелно без идеята, кога ще те видя. Аз отново не мога да си поема дъх... Ще дишам, щом те зърна...
Ти трябваше да знаеш, че без Теб ще ми е трудно да живея.
Сега аз се моля да усетиш, че те обичам повече от себе си, че никога не бих те наранила и никога не бих те излъгала. Ти си моят безграничен копнеж за Щастие...
Сега аз се моля да понеса цялата болка, защото не искам Теб някога да те боли. Не искам някога нещо да ти липсва, така както ти ми липсваш в този миг.
Сега искам само да знаеше, че без Теб времето напълно спря. Без Теб отново всичко е тежко безвремие. Без Теб нищо няма същия смисъл...
Сега искам да знаеш - Обичам те...
© Виолет Гаджева Todos los derechos reservados