Образът на Атенон

Представям на Вашето внимание образа на Атенон, наричан още: Владиката на Святата Планина (Урал), Великият Вещ Гой, и също – Святогор. Атенон е Владиката на Гоите. Господаря на Небето и на Земята. Всеки Гой се докосва до Вечността, когато съдбата го срещне с Атенон, когато Атенон пожелае това.

Ако човек иска да съхранява своята собствена воля и живот, той си остава странник. Това значи човек, който се движи по пътищата на света свободно, но той блуждае между Светлината и Тъмнината. Затова пък съхранява свободата си. Той организира живота си по свое усмотрение.

Когато, обаче, човек придобие увереност и смелост да приема предизвикателствата на живота, когато се научи да служи за благото повече на другите, отколкото на себе си, той вече е подготвен да бъде призован за съзнателно служение от гоите. Тогава може да му се яви и Атенон.

Но даже и самият Атенон да го призове, човек съхранява волята си да откаже среща с него, да се откаже от подготвения за него Път, Рок и Урок. С тази разлика само, че вместо да влезе в Един приказен свят, човекът си остава Странник.

Когато, обаче Атенон призове Странника, и странникът приеме предизвикателството да служи в света на гоите, тогава той може да заеме мястото, което Стратегът или самият Атенон е определил за него. Той може да стане Драга, Авега, Варга, Страга и др.

Драга – това значи Охранител на Един от Вълшебните пътища на Гоите. Това са такива пътища, където има друго пространство и най-вече друго време. Те отговарят на Една особена Енергетичност и Информация. Та, ето точно тези свойства на Пътищата карат странниците да странстват. Те, макар и не много съзнателно, но пресичат тези пътища и са щастливи, а понякога си съставят своеобразни представи...

Авега-та – това е Човек, който носи Съществено знание и сол от Урал и той посвещава другите Гои. Дава им такова знание, което се съдържа в Текстовете на Урал, което да втвърди мозъците им, да ги утвърди в техния индивидуален Път и Рок.

Варгите са хора, които обитавайки почти постоянно подземията на Урал, четат текстовете и подготвят Солта на знанието, която предават на Авегите.

Страгите са назначени Резиденти, представители на гоите за цели Райони (Запад, Исток, Север, Юг). Те провеждат незримо политиката на Гоите в света на хората, така че развитието на нещата да върви към добро бъдеще.

Стратегът е нещо като Цар – той е земният управител на Гоите, на техните функции, на Уроците, които те поетапно изпълняват в рамките на своя личен път.

Дарите – това са жени, специално и всестранно обучени да съпровождат гоите - мъже при изпълнение на техните задачи.

Валкириите – това са Деви, жени с особена мисия да вдъхновяват мъжете – гои чрез Женското си начало, да определят успеха в техните дела. Валкирия е също своеобразен управител на живота на Гоите, но като специално благословение от Жената за успех по пътя. Валкириите награждават гоите – мъже като разпускат дългите си коси пред тях и им предават своите женски вибрации.

Ще приведа един кратък текст от “Сокровищата на Валкирия” на Сергей Алексеев, където се говори за Атенон в неговите три Ипостаси. Трите Образа, чрез които той се изявява на гоите и изгоите.

Начало на текста

Дарата взе от масата картичките с репродукции на картините на Константин Васильев, купени от Мамонта в музея и каза:

- Гледай, това са трите Ипостаси, в които може да пребивава Владиката.

Тя сложи пред Мамонта картината “Човекът с бухала”.

Човекът с бухала

- В такъв Образ Атенон се явява на изгоите. Човек, който носи светлината на Разума. - А защо той държи в другата си ръка Камшик? – попита Мамонта. – Свещ и камшик? - Защото разумът е Власт, но власт на Светлия разум.

Дарата прерови картичките и каза:

- А тук това е Владиката на Святата планина. Ето такъв ще го видиш ти, ако той пожелае да ти се яви.

Пред Мамонта се оказа репродукцията на картината: “Мечът на Святогор”

]

Мечът на Святогор

- Кой е той в действителност? Призрак или легенда?

- Това никой не знае, - призна Дарата.

– Известно е само, че той е Вещ Гой. Вещ – това значи, че е познал Веста. На мен ми се струва, че не е призрак и легенда, а е обикновен земен човек. Аз помня ръката му, голяма и топла...

- Какво, да не би Атенон да ти се е явявал? – изуми се Мамонта.

- Аз бях съвсем малка, - нещо си спомни и се усмихна тя. – Нашият табор беше спрял при баражите на Днепър. Така се нарича самото място, а баражите вече отдавна ги няма... Помня, горяха огньове, всички хора пееха и танцуваха. Аз съм се родила в племето на пеещи цигани... На мен много ми харесваше да играя пляски, че аз бях се увлекла и съвсем се забравих в танца. Когато се опомних, целият табор стоеше около мен и също някакъв сив старец със свещ. Старецът ме погали по главата, взе ме за ръка и ме поведе. Аз се изплаших и започнах да се дърпам, но всички хора започнаха да викат: Тръгвай с него! Той е дошъл да те вземе. Не се бой, това е Атенон! Иди с него! Ти си най-щастливата циганка!

- И ти тръгна?... - Той ме отведе, - каза Дарата. – А хората бягаха след нас и викаха – вземи ме Атеноне! И мен вземи! И мен!... Но той никой друг не взе...

Тя подаде на Мамонта третата репродукция.

- Това е Третият му образ и, както се говори, - най-истинският. Само че никой не го е видял в истинния му образ, защото той е Състоянието на неговия дух. На висока скала под черно от дим небе, осветено от огнената земя, беще кацнал горд Сокол...

 

Сокол

Мамонта нареди картичките на масата, погледът му се задържа непринудено на "Човекът с бухала".

- Такъв ли го виждат изгоите?
- Да, мили. И при мен той едно време се яви така - със свещта и плетения камшик...
 

Дарата забеляза, по-точно, почувства състоянието му и тихо тръгна към вратата.

край на текста

Румен - Лесничея                                              09.05.2012 г.