Украсявам къщата си, елхата, стаите. Сама съм. Искам да изненадам всички с положения труд. За пореден път...
Всяка година коледното настроение напира в мен, но тази се случи различна. Както си украсявах, просто ми липсваше. Търсех го. Часове наред се борех с ужасната празнота, без дори да осъзнавам от какво е породена.
Седя, украсявам, пея, но промяна така и не се появява. Може би, защото ще е поредната Коледа, която ще е провалена, поради обстоятелствата, в които ми се налага да живея или просто, защото винаги всичко това ми се струвало жалко и безмислено, защото всичко е едно нагаждане, лицемерие, запълване на собствените ни пропуски с лъжлив цимент. Но циментът не може да запълни чувствата, които са несподелени и празнотите, които са зейнали, той само убива и малкото останало от нас.
Защото просячето, към което има "прекрасен" изглед от прозореца си, не ще има такава Коледа, каквато повечето му сънародници, които току-виж са станали по-добри от преди. Защото не сме хора и няма да бъ ...