18 jun 2010, 9:58

Ода за невежеството и неумението 

  Ensayos
1553 0 2
1 мин за четене
На Х.Л.
Днес се запознах с един човек, който на практика може всичко. Работи четири неща едновременно - адвокат, издател... И се почувствах кротка и безлична някак в жалките си напъни за съществуване.
Запитах се трябва ли да се чувствам като гнусен червей или мога да изпъча невежеството си и да се надуя като тиква на есен в плодна градина.
Или пък мога да излъскам до блясък гладкия си мозък и така да заслепявам другите с усещането за безупречност.
Седях, прехвърлях във ума си плоските, невежи мисли, слушах глухия тътен на паркиращата отпред кола и реших - ще светя!
Изтърках се и се полирах добре и застанах на тезгяха на живота. Гладка. Лъскава. Сребристо-свежа. Светла. Без усилие улавям всички погледи. Без усилие ги карам да мижат. И с удоволствие да ме поглеждат пак притихнали, със половин око, вперено в светлината ми.
Седях, блестях на рафта. И празнувах. Аз - гладката, безмислена богиня на блясъка. Научила се единствено да улавям слънцето и да го изпращам във очите ви.
Блестях. До п ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??