2 mar 2005, 16:58
Огледалото
2 мин за четене
Огледалото си е огледало - вещ като всяка една друга във всеки дом. Но, защо пък тогава, човек не може без него? Ако попитате мен, хората приемат огледалото по различен начин. За едни то е средство, което вдъхва увереност, за други пък е просто едно пародийно отражение на човека, докато според трети, нуждата от наличието на този "ценен и неповторим предмет" зависи от индивидуалната пирода на човека. На мене ми е все тая - при всички положения и аз като човек изпитвам нужда от него.
Огледалото не е просто тънък слой стъкло, обработено по специфичен начин, в което при пречупването на слънчевите лъчи се отразява неповторима бляскавина. То разбира се е нещо повече.
Още от край време, преди огледалото да е било изнамерено, хората са използвали водата в която оглеждали своя образ, любувайки се на своето лице.
Така в миналото е възникнал митът за Нарцис, когото боговете наказали заради силното му желание да се любува дни наред на своето отражение върху огледалната повърхност на водата и го превърнали в красиво цвете.
Кога и как, и при какви обстоятелства е създадено огледалото - не знам, но се сещам за събитието, свързано с нахлуването на римските войски в антична Сиракуза, където великият Архимед използвал огледалото, за да подпали платната на галерите, поне така твърдят съвременниците му.
Несъмнено огледалото е една практична вещ без която човек не може. Какво биха представлявали днешните автомобили без огледала за задно виждане? Те биха били наполовина слепи. С две думи, огледалото е идеалният елемент от инструментариума на човека.
Много често огледалото се използва от философи, поети и други хора на изкуството като метафора, защото то показва незримото - онова, което отвъд видимото. Както дрехата може да бъде огледало на човека, така и езерото може да отразява небесния свод или лунната пътека, отразена върху затихналото море.
Оказва се, че огледалото не е просто обикновена вещ, то има далеч по - многопластов смисъл. То е първото нещо, което научава за настъпилите промени у нас -първите бръчки, първите посивели кичури...Обикновено, то се свързва с жената защото е част от нейния тоалет и ежедневие, но това, разбира се, не изключва и мъжа. Но какво всъщност открива всеки един отделен човек в огледалото когато се взре в него? Страх...? Надежда...?Успокоение...? Истината е, че всеки открива това, което търси, затова и образът в огледалото е гладък и приятен за гледане, както огледалната повърхност. А, Вие, когато втренчите поглед в огледалото, какво виждате? А, можете ли да видите ушите си без огледало?
Огледалото не е просто тънък слой стъкло, обработено по специфичен начин, в което при пречупването на слънчевите лъчи се отразява неповторима бляскавина. То разбира се е нещо повече.
Още от край време, преди огледалото да е било изнамерено, хората са използвали водата в която оглеждали своя образ, любувайки се на своето лице.
Така в миналото е възникнал митът за Нарцис, когото боговете наказали заради силното му желание да се любува дни наред на своето отражение върху огледалната повърхност на водата и го превърнали в красиво цвете.
Кога и как, и при какви обстоятелства е създадено огледалото - не знам, но се сещам за събитието, свързано с нахлуването на римските войски в антична Сиракуза, където великият Архимед използвал огледалото, за да подпали платната на галерите, поне така твърдят съвременниците му.
Несъмнено огледалото е една практична вещ без която човек не може. Какво биха представлявали днешните автомобили без огледала за задно виждане? Те биха били наполовина слепи. С две думи, огледалото е идеалният елемент от инструментариума на човека.
Много често огледалото се използва от философи, поети и други хора на изкуството като метафора, защото то показва незримото - онова, което отвъд видимото. Както дрехата може да бъде огледало на човека, така и езерото може да отразява небесния свод или лунната пътека, отразена върху затихналото море.
Оказва се, че огледалото не е просто обикновена вещ, то има далеч по - многопластов смисъл. То е първото нещо, което научава за настъпилите промени у нас -първите бръчки, първите посивели кичури...Обикновено, то се свързва с жената защото е част от нейния тоалет и ежедневие, но това, разбира се, не изключва и мъжа. Но какво всъщност открива всеки един отделен човек в огледалото когато се взре в него? Страх...? Надежда...?Успокоение...? Истината е, че всеки открива това, което търси, затова и образът в огледалото е гладък и приятен за гледане, както огледалната повърхност. А, Вие, когато втренчите поглед в огледалото, какво виждате? А, можете ли да видите ушите си без огледало?
© Марио Зисиадис Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
