Отново сама, отново с болката, отново със страданието и морето от хиляди сълзи! Но сълзите бяха от разочарованието на любовта! Защото няма нищо по- ужасно от това в един миг да вярваш в нея, а в друг тя да отлети; да избяга от погледа ти и може би никога да не се върне... защото е била истинската любов, а тя идва веднъж. Нито те пита искаш ли я, нито те предупреждава кога ще дойде. Просто влиза в сърцето ти без покана и чака... Чака да й обърнеш внимание, а когато й омръзне излиза... и не се връща!!! И когато си самотен се питаш: "Защо я прогоних?", искаш да се върне, защото осъзнваш, че е била истинска. И викаш с всички сили, за да те чуе, но, не - няма я! И ти какво?!? Отново потъваш в самота, но този път от огорчение, а не, защото ти е било скучно и няма какво да правиш. Просто стоиш и не след дълго осъзнаваш, че си сам.
Отново усещаш как нещо с теб не е наред; как нещо ти тежи на душата, която не смее да проговори, защото я е страх... Но от какво ли? Може би усеща, че сърцето е изв ...