Ти никога не чу какво исках да ти кажа. Ти никога не ми даде шанса да ти го кажа. Но аз ще го кажа въпреки това.
Ти бе първият, в който аз някога се влюбих, и първият, който някога ме накара да плача. Влюбих се толкова много, та дори вече не зная кое е реалност и кое е фантазия.
Преди 8 години аз направих грешка. Ала бях малко момиченце, което не бе наясно какво му се случва. Казах, че не те помня, и това преобърна живота ми. Ти изчезна от него. Но сега отново се върна и е време да ме чуеш. Макар и през сълзи, дойде времето да се изправим срещу истината. Да така е! Аз съм тази, която сама си причини тъгата. Факта, че бях едва на 9 години не ме извинява, защото дори тогава аз знаех колко много те обичам и колко много значиш ти за мен. Ти си по-важен за мен от всичко останало. Винаги ще те обичам, това няма да го скрия от теб и света дори. Нека всички да ме чуят!
Накъдето и да ни отведе животът, каквито и изпитания да преминем и колкото и да се убеждавам или поне да се опитвам да се увер ...