Тъй или иначе времето като космическа категория се движи по своему - неумолимо и равнодушно. Допускам, че в опита си да обяснят необяснимото относно времето, човеците измислят особени ориентири - етикети с надписи минало, настоящо и предстоящо.И всичко щеше да е допустимо, ако не беше невероятната убегливост на смислите кодирани в тези етикети. Мъдрецът го е казал като притча:"Защото времето, за да си отиде, е дошло..."Други не признават миналото и предстоящото, за тях е важно -" тук и сега" и още - " Не търси- това е!Спри и виж!".Дали обаче, всичко се обяснява с тези лаконични твърдения? Според мен така поставен въпросът не разкрива същността на отминаващото, защото лаконичността загърбва неизброимите състояния, съдбовности, емоции. Струва ми се , че заслужава внимание изживяното, не само като случило се в миналото, но и като процес- непрекъснат, унищожаващ всяка секунда от настоящото и нахлуващ неудържимо в бъдещето.Човешкото съзнание и памет са склонни да се обръщат назад, не забеля ...