"Светейки на другите, изгарям сам!"
Ще си отида! Без звук, без шум, без трясък на врата. Само стъпките ми тихо ще заглъхват зад завоя. Знам, светът не свършва с мен и нищо няма да се промени, пак небе ще е небето, въздуха, водата.
Отивам си! Чакайте ме! Може да се върна, но не сега. След ден два, седмица, година.А сега ще се стопя, ще се излея и ще изчезна. Ще изгоря за миг, летейки, като падаща звезда - красиво, мълчаливо и... някак гордо.
А как исках да остана с вас! Да живея, да се смея, да се радвам. Но уви, трябва да замина. Обичам ви! Отивам си. Недейте да плачете, може би така е по добре.
Заминавам - надалече. Не плачете! Вие винаги ще сте с мен. Да, точно тук - в сърцето!
Опитах всичко. Опитах се да бъда просто Човек! Ха, ха, ха. Но да си Човек е трудно днес. Длъжен бях да бъда Нещо във живота. Не успях! Простете!. Все пак човек трябва да си отива красиво и с достойнство.
Не знам къде отивам. Моята финална лента е привързана към хоризонта.
Какво е това? Сълзи ли виждам в очите ...