Често пъти съм се питала, кое е това нещо у хората,което ги кара винаги да търсят непознатото, далечното, неизвестното. Дали липсата на доверие в близките хора, дали авантюризма или любопитството - не знам и едва дали има някаква точно определена причина за това. Интересно е обаче, че повечето хора предпочитат анонимността. Не желаят показност, обвързване или разкритие, а просто някой, с който да поговорят,,без да се страхуват, че ще ги осъди или предаде. Е, аз имах нужда точно от това. Да поговоря с някой различен, непознат човек и да разбера как изглеждам отстрани. Това и направих. С едно натискане на мишката вече имах на разположение човек, с който да поговоря, без да се притеснявам и срамувам. Без да се познаваме, без обвързване, без каквато и да била ангажираност, говорих с този човек и установих колко по-лесно е да бъдеш честен с някой, който не познаваш, отколкото дори и с най-близкия ти роднина. Може би точно тук се крие иронията. Не знам кой е човекът отсреща, не знам дали дум ...