Отново ли?!
Тази вечер отново нахлуваш в съня ми, възродяваш спомените от пепелта. Отново изпитвах онова вълнение, онзи трепет, както при всяка твоя поява. Така близо бе до мен, но и така далечен. Отново ми причиняваш болка, отново сърцето ми бие лудо...
Събудих се, а очите ми бяха пълни със сълзи, тялото ми стенеше, сякаш беше понесло хиляди удари. А може би наистина бе понесло удар, не хиляди, а един, ала този един удар бе по-жесток от хиляди, защото беше нанесен от теб, нанесен от спомена. Макар и запратени в пепелта, тези спомени още парят, не желаят да изгорят в забравата, а оставят белези върху душата.
Отново ли, те питам аз?! Отново ли ме караш да не спя, отново ли обсебваш същността ми, оставяйки ме да се скитам блуждаеща и сама. Нима не бе достатъчно да завладееш сърцето ми, нима не ти стигна в светец да те издигам, нима нищо не бе любовта? Защо не ме оставиш да те скрия в дълбините на паметта, защо не ми позволяваш да те залича? Защо продължаваш да си играеш с моята душа? Ост ...