Не ме е страх от смъртта!Но когато усещам как диша до мен, обикаляща в очакване на моята слабост, страхът е силен, неистов, дори на моменти първичен...Хоризонтите са обгърнати с мъгла,с пердета от липов цвят.Копнежът е по-голям от вярата,вопълът е раздиращ и късащ душата на малки частици, а тялото ми се гърчи от видимата реалност ... За мен душата няма име, няма родина, няма притежатели знатни, тя е навсякъде, тя е в мен, и в теб, и в него, и в нея, в детето, което сме били някога и тайно, ала винаги ще бъдем...Ефирни мрежи от призрачни мисли танцуват лебедова песен...Зоват ме по име, издърпват огъня в очите, ровят в косата, гонят ме в непознати коридори и искат да ме подлудят...Ръцете ми рисуват бал с маски, тази вечер е премиерата,...хора или подобни на хора, имащи бои по лицата, смеещи се истерично, са уж живи, но с отдавна уви умъртвени сърца, нямат човещина,стремеж,благородство.С маски са, прикриват пустотата си и тържествуват в залата с ехиден крясък.Там имах среща с любимия...Мо ...