Какво става, когато имаш мига в ръцете си и времето ти го отнеме? Когато едно решение зависи от много въпроси и уклончиви отговори? Когато си държал в ръцете си пеперуда, а тя отлита и летейки се превръща в прилеп, отразяващ се силует във вече потъващото в нощен сън небе, огряно от едни последни, залязващи лъчи на слънцето. Знаеш, че това ще е безкрайният ден - денят на спомени, на наслада, на загуба. Денят, който ще си припомняш и цял живот ще закрива слънцето за теб и няма да ти позволява да видиш бял ден, да почувстваш топлина. Търсиш... не откриваш пещерата, далечната, в която се е скрила твоята пеперуда. Пеперудата, добила образа на прилеп, на черното и мрачно. Пещерата, която не те допуска до себе си и оставя паяжини още от входа си, които премахваш с ръка, но от нищото излизат още и те обгръщат, и искат да те задушат, и ти не искаш да излизаш, но и не трябва да оставаш. Колко труден би бил изборът ти тогава? Невъзможен. Без варианти и опции. Твоя прилеп се подава иззад тъмнината ...