ПЕСЪЧИНКАТА И ВЯТЪРЪТ
Да живееш, сигурно е почти обратното на това да пишеш текстове. Човек не може да избяга от ситуацията, не може да се оттегли в лишени от реалност пространства и да се засели в построените от него метафори. Рано или късно желязната действителност ще се изправи пред погледа му и ще го завари напълно оголен и безпомощен. Изглежда, си създаваме форми на живот, които на практика се оказват по-силни от нас. После постоянно се борим с тях и наричаме това ежедневие. На другия бряг е мистерията на живота. Да погледнеш към мистерията значи да признаеш, че си надмогнат от живота и че повече не го разбираш. Тези, които се оправят успешно с нещата, никога не могат да надскочат баналното.
Ежедневието не може да се прескочи. Никой не може да излезе извън пределите на времето си, иначе би паднал в празното. Но нали точно тук влизаме в допир с невероятния, осезаем и неоткрит свят, който за всеки човек е илюзорно близък и познат като собствената му ръка и удара на сърцето му, и същ ...