Намерих те. Беше кацнал върху косите ми, развявани от вятъра.
Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи. Понякога с минутна меланхолия.
Намерих те. Сред ужаса на вика от видяната смърт, те зърнах за миг. Взрях се в очите ти. Големи, маслинови, дълбоки, езерни.
Намерих те.За да те загубя отново в безплътност от мрака безименен.
Защото този, който обича-обича безрезервно. Защото този, който търси- ще търси винаги. Защото те зовя с безпирна мокра любов, неусещайки крехкостта на щастието, нашето щастие...
Настъпвам падналите клони по пътя към незнайните тайствени кътчета-там е сърцето.Разделено на две. Търсещо топлотата на морските подмолни вълни.Жадуващо за красотата на изгрева. С пронизващият писък на отлитащите чайки.Забулило годините на младостта, усвоило лъжите на съвремието.Аз съм тук. Чакам те. Ти, къде си?Защ ...