Писмо за шанса да живееш или да умреш
Бързайте, бързайте!!!
Здравейте, мили хора!
Здравей и ти, втренчил се странно в буквите, които съм написала!
Първо искам някак си да ви подхвърля идеята, че това няма да ви хареса, защото го пиша в момент на отегчение и дори малко яд!
За много от вас, днешното време представлява периода на "кризата", на "мрачните хора", на "големите данъци" и " малки заплати", на "разрушеното образование" и на "потъващото младо поколение". Във всяко едно ваше изречение или мисъл плуват подобни определения. Всеки се оплаква, всеки обвинява, всеки иска да чуят него и удря този до него, за да вземе да млъкне.
Добре. Нека така да е за вас! Обаче за мен това време представлява шанса ми да живея. Тези мигове представляват златната ми надежда да чувствам и да вкусвам от живота, такъв, какъвто е. Не се нуждая от определенията ви! Толкова малко същество съм и толкова много неща ме заобикалят, че любопитството може и да ме погуби. Аз мога да се загубя в бездънния океан на живота, но нека аз сама да поема тази тежест, а не това"общество" в днешни дни, без да ме пита, да ме бута към дъното. Тогава любопитството и желанието за живот се превръщат в усилия да оцелеем. Не да живеем... "Бързайте, бързайте" - нарочно така започнах "писмото" ми до вас. Бързайте да прочетете "писмото" ми и да започнете да се оплаквате и от него. Спрете се поне за миг пред тези преливащи вулкани на омраза, които бликат от вас. Какво, за Бога, ги кара да се издигат? Казвате, че държавата е провалила живота ви, казвате, че съседът е откраднал жена ви? Глупости - вие просто сте изгубили искрата да живеете и в един момент се превръщате просто в един робот, който машинално изпълнява дадени действия. Държавата може да е направила така и така - а къде сте вие, шест милионно население? Не ми се измъквайте с изрази като "много си млада и не разбираш как стоят нещата". Тогава щом аз не ги разбирам, вие многознайците какво направихте за това да промените тази ситуация, за да ни бъде по-ясно да виждаме действителността. Била съм "млада" и "амбициозна", и на всичко съм гледала с "оптимистични очи". Така. Първо - какво лошо има в това?! Та нима оптимизмът и амбицията не са точно тези неща, които ни карат да бъдем креативни и да променяме нещата от живота ни към добро? Второ - благодарение на вашето бездействие и сила да бягате от държавата ни, в момента днешната младеж преживява това, което вие срещате на по 20-25 години и животът ни се разкрива от по-рано. Но не сте ни виновни и не мога да ви обвинявам за това, което е станало. А и не искам!!
Не искам да прекарвам времето си в безполезни разговори за това колко тежко се живеело днес. Ние си измисляме тежестта. Ние си измисляме всичко... Та ето го Слънцето, ето я светлината. Вие сами я закривате. Искам да се чувствам щастлива, искам да се смея... да стъпвам по земята и да усещам силата на вятъра. Искам да работя, да се уча от живота, да падам, да ставам, да плача, да се свивам и пак да чувствам ли, чувствам. Събитията, които са в моето минало, това, което ме очаква, всичко това е шансът ми да изживея всичко, което току-що написах... Да живея!!! Но защо тогава умираме...? Защо обръщаме монетата и хващаме черната боя? Какъв е този ураганен кръг, в който всички ние се въртим? Но осъзнаваме ли, че съществуваме, че притежаваме сили.
Най-важното - оставете другите да живеят. Оставете ги да грешат. Не искам времето, в което съществувам, да се определя от неуспехите на множеството. Аз избрах животът ми да представлява шанс да живея. Дайте ми свободата да го направя! Оставете ни на мира! Стига сте критикували, стига сте се мръщили. Намираме се във верига - когато ти падаш, някой успява, когато ти се предаваш и спираш, замразяваш възможностите на другия да действа. И какво става сега, когато всички сте се спрели на едно място? Аз не искам да стоя замразена и безпомощна. Защото не съм!!! Не ни смазвайте, не убивайте желанието да опитваме, не ни отнемайте шанса да живеем. Може да не се усещате, но точно това правите.
Та, хора, аз съм на 16 - дайте ми място да дишам, искра да живея! Животът почва ли, или приключва? Плътта ми се нуждае да изтанцува тежкия танц на живота... Дайте ми шанс просто да бъда свободна.
С искреното желание да почувствате какво
искам да ви кажа с всичко това:
Обикновеното момиче.
© Моника Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Живей! Наслаждавай се на свободата, но не забравяй отговорностите!!! И без да те обидя казвам го сърдечно, не хвърляй вина изцяло към другите, защото рано или късно всеки идва в дадена ситуация от другата страна! Поздрави от мен!
-
Първо, откога мислите "се чувстват"? Риторичен въпрос. Не ми отговаряй. Моля.
"...без да ме пита, да ме бута към дъното." Ама ти очакваш и да те попитат ли? Учтиво, в писмен вид може би? Като могат, бутат те. Защо? Правото на силния. И докато ти си слаба, ще те бутат.
"Тогава любопитството и желанието за живот се превръщат в усилия да оцелеем." Ако очакваш животът да е вълшебна приказка с хвърчащи слончета и розови бебета еднорози, съжалявам. Трябват усилия.
"Спрете се поне за миг пред тези преливащи вулкани на омраза, които бликат от вас." Ех, че защо?
"Но не сте ни виновни и не мога да ви обвинявам за това, което е станало. А и не искам!!" Първо, избери- или една, или три удивителни. И като не искаш, защо пишеш цяло есе, между редовете на което се чете точно обвинение. Те(респ. ние) са ти виновни, че не се чувстваш свободна, щастлива и не изживяваш пъстрото невероятие на бленувания си животец.
"Ние си измисляме тежестта. Ние си измисляме всичко..." Даа, абсолютно сигурна съм, че ние си измисляме цените на хранителните продукти, стойността на заплатите си, дъжда, който разрушава реколтата, природните бедствия, които ни оставят без дом и прочие все измислени и тотално несъществуващи всъщност неща.
"Та ето го Слънцето, ето я светлината." Да, ето го, то е прекрасно. Но я опитай да фотосинтезираш. Пробвай да чакаш Слънцето да ти поднесе вечеря, а не мама и тати.
"Искам да се чувствам щастлива, искам да се смея... да стъпвам по земята и да усещам силата на вятъра. Искам да работя, да се уча от живота, да падам, да ставам, да плача, да се свивам и пак да чувствам ли, чувствам." Ех, че кой ти пречи?
"Най-важното - оставете другите да живеят." А така, пиле. Браво! "Живей и остави другите да живеят." Както си искат. И да бълват и омраза, и злъч, и слюнка, и семенна течност, и каквото им душа пожелае.
"Аз избрах животът ми да представлява шанс да живея." Не че ти си го избрала. Как да ти кажа, поначало това си представлява животът.
"...дайте ми свободата да го направя!" Ти ако чакаш някой друг да ти даде свободата, ще има да си почакаш. За свободата се бориш ТИ, а не някой друг.
Не искам коментара ми да ти прозвучи злобно. Това е просто моето мнение и понеже има опция "добави коментар", логично, реших да го напиша. Излишно е да ти казвам, че не е нищо лично срещу теб. Критикувам текста, който си публикувала, не душевността ти. -
Уау..Благодаря Ви!! На всички.. А Астарот- твое е правото да мислиш каквото почувстваш.
-
браво за есето, евала за смелостта, за усещанията и за жаждата, с която всички трябва да живеем, за да живеем наистина... -
Свръхнаивно е. И изобилства от елементаризми. Хахахахах...
-
Готино е, въпреки, че може би е малко наивно. И да, искрата се мярка - все още...
-
Прекрасен текст!!!
"Всеки се оплаква, всеки обвинява, всеки иска да чуят него и удря този до него, за да вземе да млъкне."!!!
"Ние си измисляме тежестта. Ние си измисляме всичко... Та ето го Слънцето, ето я светлината." -
Поздравявам те за оптимизма и заразителния начин на изразяването му!
Радвам се, че има силни млади хора като теб!
Сега гледах по телевизията за първото успешно прелитане със самолет над Атлантическия океан през 1919 г. и си помислих, че ако ги нямаше смелите, силните, амбициозните, лудите, човечеството може би щеше да си е още в първобитнообщинния строй или пък въобще нямаше да оцелее.
Браво за есето!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Весели празници на всички!!!!!