15 ago 2008, 8:07

Победителите не ги съдят 

  Ensayos » Filosoficas
3820 1 3
3 мин за четене
                                             

                                      Победителите не ги съдят

 

    Думата "победител" е свързана с много други понятия: тя означава още "отговорност", "смелост", "умения", "характер", "воля". В живота е изключително важно, в някои ситуации, човек да бъде победител, заради самия себе си, а в други е още по-важно да бъде такъв, заради всички останали хора.

    Какво означава да си победител? Тази дума има много значения, но най-значимото и най-великото от тях е да победиш в даден момент заради другите, заради обществото, което има нужда от тази победа. В този случай за хората е важна победата и само победата. И тогава никой не съди този, който я е постигнал, независимо от средствата, с които е действал.

    Да бъдеш победител в много случаи е голяма отговорност. Особено, когато това се налага, за да се защитят интересите  на хората. А именно обществото е това, което "раздава" присъдите. Но когато това, което си извършил, е в обществен интерес, тогава присъда няма.

    Когато преди много веков, в Древен Рим, гладиаторите са били изправени един срещу друг и единият от тях е побеждавал в битката, никой не го е осъждал за действията му. Точно обратното-той е бил обявяван за победител, бил е почитан и уважаван. Но когато човек дава този пример, трябва да си отговори на този въпрос:За какво е бил уважаван? Защото е убил човек?! Защото е извършил убийство, за което в друга ситуация е трябвало да бъде осъден на смърт?Да, гладиаторът е бил уважаван. Но най-важното е , че заради това убийство е бил почитан, защото то е било в интерес на обществото.За колкото и нечовешко и брутално да го мисли съвременното общество, за римляните гладиаторските игри са били едни от най-гледаните и уважаваните.Те са представлявали интерес за хората и точно поради тази причина никой не е съдил гладиаторите.

    Ексцентричната фраза "целта оправдава средствата" е много точна и вярна за повечето случаи, в които победителите не биват осъждани за действията си. Например, когато във войната между две държави, една от тях побеждава. Цената на победителя е голяма-загиват хиляди на фронта, умират множество невинни хора. Но целта на военнокомандващите е да задоволят и защитят интересите на държавата и народа си. А това напълно оправдава средствата, с които е постигната тази цел. Затова обществото на държавата победителка никога не би помислило да осъжда действията на хората, постигнали тази победа. Точно тези действия са причина това общество да бъде победител, затова те са напълно оправдани.

    Интересите на обществото стават причина победителите да не бъдат съдени и в много други ситуации. Една от тях е, например, когато в дадена полицейска акция, се налага някой от служителите на реда да рани или, в краен случай, да убие престъпника, заради когото се извършва акцията. Убийството е най-голямото престъпление на света, то насилствено отнема живот, потъпква човешките права, дори нарушава онова древно библейско правило, което гласи, че Бог създава живота и затова само и единствено Той има право да го отнеме. В една съвсем различна ситуация човекът, отнемащ живот, убиецът, бива моментално обвиняван и съден най-жестоко. Но в този случай, когато служителят на реда спасява нечий живот, чрез отнемане на друг, той бива обявяван за герой, за победител. Обществото отново не осъжда действията, направени единствено в негов интерес.

    Когато се налага човек да вземе дадено решение и да постъпи по определен начин, за да направи най-доброто за хората, да защити техните права, желания и интереси, същите тези хора оценяват това, именно те определят кой е герой и победител. И когато обществото определи някого като такъв, значи той напълно го е заслужил. Никой не съди такива хора - напротив: всеки ги уважава и почита, доверява им се безусловно. Затова, когато някой се отличи с достойна постъпка и получи уважението и доверието на хората, накратко - стане герой и победител за тях, той става "човекът, който направи правилния избор и го направи за нас!" И тогава никой няма право да го съди!  

   

© Меги Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз разглеждам това твърдение от гледна точка на масите и най-вече заради това, че който действа в интереса на дадено общество,именно в техните очи, той е герой, защото е действал в тяхна полза.А такъв тип герои винаги намират начини да се "скрият" под чадъра на справедливостта.За турците този чадър е бил вярата.Едва ли за тях това е било "варварщина".Но въпреки това суланът и войската му са били герои за турското общество.Просто исках да погледна от тази страна на нещата.Благодаря ти за мнението, всеки си има свое собствено и аз се радвам, когато има желание да го сподели с мен Поздрави.
  • съжалявам,но не съм съгласна с това.не мисля,че когато един народ пороби друг,има право да се нарича герой,както турците са сторили с българите.не е геройство да се разпореждаш с цяла една чужда държава,която не е твоя.от тази гледна точка не го приемам.още повече,че даде примери за действия в интерес на обществото,а винаги безличната маса,която то представлява,се стреми да задуши различните.
  • Да но от изконно значение са и средствата с които се постигат облагите в конкретните ситуаций...но замисъла е ясен и точен...отново ме изненадваш приятно...сигурно защото този път не ти досаждах през нощта
Propuestas
: ??:??