ПОЕТЪТ

       Поетът може да нафантазира най-невероятни образи и може да роди какви ли не метафори и строфи. Той сътворява светове и може да даде живот на сухото дърво, да влее дух на камъка, а от звездата да направи украшение. Поетът може с думи да измисли всичко. Но като всички и той остава пътник без подслон, пред нямата врата на идващата смърт. С върха на своето перо опитва да се закачи за праговете светли на живота, ала успява да отскубне само мъничко перце от птиците на отлитащите мигове от светлина.
       Животът все не ни оставя време да се полюбуваме на нечия радост, на красив пейзаж, на цъфнало в тревите цвете и не успяваме да кажем блага дума на човека до нас, да дадем къшей хляб на гладния, вода на жадния, и с трохите от трапезата си да нахраним птиците. Това ще го направи само той – поетът. Майсторът на думите върви през света с усмивката на зората, с широко отворени очи и длани, и нищо не задържа за себе си — полученото го раздава на другите. В едната му длан гнезди тишината, а в другата светлината. Аурата му е летеж и песен, душата му балсам целебен. В сърцето му е вечно всесезоние. Поетът може с думи всичко да разкаже и да направи, и измисли, но само не и любовта за себе си.