Полезно или вредно е къпането?
Що за въпрос ще възкликнат мнозина. Естествено, че е полезно. Модерният човек не пропуска да си тегли поне един душ всекидневно, за да се хигиенизира, както и за да се балансира електростатично. Но опитните планинари сред вас вероятно знаят, че връщайки се от планината се усещат по особен начин, сякаш заредени с необичайно поле, което водата тутакси отмива. Добре известен факт е, че хората на преклонна възраст всячески се стремят да избягват къпането. Вероятно те инстиктивно долавят, че водата краде от тяхното биополе и това може да скъси живота им. Слушал съм множество интервюта с дълголетници. Всеки един от интервюираните акцентува върху този момент. Това ме накара сериозно да се замисля дали къпането е така безопасно, както изглежда на пръв поглед. Няма да забравя как моята прабаба, достигнала възраст над 90 години, кански пищеше, когато двете й дъщери със силови действия я изкъпваха, за да поддържат хигиената й. Днес разбирам, че тя е следвала здравия си инстинкт, докато ближните й са следвали единствено хигиенните предписания на обществото.
Големият гръцки писател Никос Казандзакис, автор на редица нашумели романи, ме шокира с твърдението си, че човек се чувства толкова по-щастлив, колкото повече вода е видял през живота си: океани, морета, езера, реки, водопади и пр. Склонен съм да се съглася, че морската шир ражда особено светоусещане, както впрочем и водите на Серезкото езеро в Памир:
https://www.youtube.com/watch?v=EYVjnuCOMkI
или на тибетското езеро Намцо:
https://www.youtube.com/watch?v=z1pR1L0KM40.
Водата е красива и именно тя придава синия цвят на нашата планета, гледана от космоса. Но ние сега не дискутираме естетическите достойнства на водата, а възможността да бъде заплаха за нашето биополе и здраве. Всъщност има достатъчно много поверия, гласящи, че е опасно да се заспива край определени водни пространства, защото спящият може и да не се събуди. Също, както е опасно да се заспи в поле от макове!
Особено шокиращо отношение към водата имали древните монголи. При тях къпането било разрешено само като ритуал за кръщаване, на най-малките, а оттам нататък било забранено. Забранено било дори миенето на съдове. Те просто били избърсвани с подходящи подръчни средства. Въпреки тази изключително ниска хигиена монголите завладели древния свят и създали най-могъщата държава в историята. Изглежда отказът от вода за хигиенни цели е стимулирал тяхната невероятна физическа издръжливост. Зная, че тук някой би се опитал да обясни тези обичаи на монголите с ледените ветрове в степите и като предпазна мярка срещу изстиване. Но това обяснение е твърде елементарно, за да бъде вярното. Всеки, който прочете монголската книга на мъртвите: "Историята на Чойджид дагин":
https://www.twirpx.com/file/1317945/
ще осъзнае до какви бездни на духа са стигнали монголите. В никакъв случай не по-малки от онези третирани в "Египетската книга на мъртвите" или в "Бардо Тходол" /Тибетската книга на мъртвите/.
И така, оставям ви да помислите над голямата тайна за вредата от къпането и да намерите средния път прокламиран и от самия Конфуций като златната среда.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Православните аскети избягват къпането, заради нежелан допир до телесността си. Още от времето на основателя на монашеството свети Антоний Велики съществува това правило. Но достигналите от тях святост благоухаят.
-
Без да съм доктор, смятам че медитацията при къпането, също не е за подценяване. Също препоръчвам ледени бани на открито - в езера, в реки, в сняг, каляват духа и отключват чакрите 😀, но задължително да се редуват със спорт. Действат като отрезвяващо и лекуват махмурлука от живота.
Прочетох с интерес, Младен. -
Иво, много си знаел за йога практиките! 🙂 Изненада ме. Ами аз не претендирам, че зная, жена ми го е споменавала та го споделих. Сега ми стана много интересно. Ще взема да прочета повече за пранаяма. Младене, колко хубава и интересна тема! Винаги много интересни есета пишеш и пламва дискусия от която има какво да се научи!
-
Всяка крайност води до негативни последствия.
Така поставен въпросът, само дали е полезно или не къпането, за мен лично не е коректен. Ив е направил един много хубав коментар по въпроса - прекаленото къпане също е вредно. Отсъствието му обаче е причина за много проблеми, не само хигиенни.
По повод на монголите, те все пак живеят в географски регион, където студът е определящ фактор. Нека не забравяме, че на сухи и проветриви терени и климати много от инфекциите се забавят и развиват по-бавно, бактериалните инфекции също. Климатът е от особено значение и винаги е бил определящ фактор за битието на хората.
Какво да кажат култури, които живеят до океани и морета, та те се къпят всекидневно?! Солената вода има съвсем други електролитни свойства, но все пак.
Въпросът няма как да бъде поставен еднозначно и да се правят някакви глобални заключения за или против. -
Много хубаво есе! Знам покрай жена ми, че след някои практики в йогата (в частност дишането - “пранаяма”) не трябва да се къпе човек за известно време... а доколкото знам нищо не е случайно в йогата. Замислих се... няма да се учудя социалната норма за къпането да не е много полезна. Няма да е за първи път нещо, което е прието в западния свят да е вредно (до някаква степен) за здравето или психиката на индивида.
-
Според четирите благородни истини на Буда златната среда е пътят на съвършеномъдрия, който остава далеч от две крайности! Поздравления за есето, повдига интересни въпроси!
-
Когато ни налагаха от малки хигиенните правила, не бяхме чували за аура, за магнитно поле, стриктни мерки от училище, до дома, а сега не мога да си представя, ако не си взема душ, как ще заспя.Но съм гледала филм, където не се къпеха, а използваха ароматни кърпички за обтриване.Пак ме замисли.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
П.П. Аз съм последният на Земята, който би ограничил къпането, въпреки че там откъдето идвам водата е рядкост. Но бъдете внимателни по отношение на некъпещите се и не ги насилвайте да се къпят. Нека всеки е свободен да постъпва, както той си е избрал.