Любов, омраза, болка и тъга обгръщат всеки един от нас, но не и мен сега. Може би утре, може би след седмица, месец, година знам, че отново ще дойде този ден, когато аз отново ще бъда наранен. Но това няма значение. Важно е само да запазиш капка самоуважение. Да продължиш напред, да не те е срам да гледаш назад. Да видиш нейния силует и да кажеш - имахме своите моменти и ни беше хубаво. След това отново излизаш на улицата. Тръгваш и си спомняш за нея с усмивка на лицето. Един след друг се появяват моменти отпред назад, докато не стигне до мига, в който си разбрал, че искаш да си с нея. Спираш на улицата и започваш да се оглеждаш. Въртиш се в кръг. Гледаш как всички бързат за някъде. Спираш случаен минувач, задаваш му въпрос – какво направих, как се стигна до тук?
Потупва те по рамото и ти казва - поиграха си с твоето сърце.
След което и той си тръгва. Осъзнаваш, че си останал сам без любов, без сърце. Някой го е откраднал и този някой просто го е ритал, мачкал, манипулирал и след това ...