Носовете на последните писатели са навирени. Те не търсят съвършенство, не помнят кога и как са прописали, нито за кого. Не искат признание. Те просто пишат, за да се освободят, за да дишат и да виждат. Не търсете идеалния свят в писанията им. Те не го желаят. Но не искат и несъвършенствата на настоящия да ги заливат, като мътна вода от измити чинии. Последните писатели не търсят утеха, нито искат да плачат на нечие рамо.
Последните писатели събират. Събират остатъците от несътвореното преди тях и от тях сглобяват онова, което няма да бъде сътворено след тях. Те са последни, защото предишните не изказаха и не подобриха това, като създадоха несъвършено онова. И така остана много за досътворяване. Но последните не искат да довършат чуждата работа, те дори не довършват и тяхната собствена. За да не умрат. Не че искат Вечност, защото тя е смърт. Вечността, без начало и без край е по-лоша от едно добре подредено съществуване с обозримо начало и предвидим край. На това те му казват Съвършенс ...