По времето на робството българите са били много травмирани и то най-вече психически. Трудно е било да устоят на мизерията и мъките, на които са били подложени. Били сме дълго време под робство и това ни е повлияло във всяко едно отношение. Не знаем на кого да вярваме, а в същото време сме станали адски наивни. Всяко едно предложение за по-добро бъдеще ни се струва адски апетитно и не можем лесно да устоим. Впускаме се, без да се замисляме, във всякакви приключения. Европейският съюз също ни се стори апетитно парче от вкусния пай на богатството, но уви и там не постигнахме нищо.
България не може да намери пътя си, защото не върви сама. Пътищата ни често се пресичат с другите държави, но ние не можем да бъдем самостоятелни. До болка сме свикнали да ни водят и сега, когато се изправяме сами пред Света, ни е трудно да се крепим. Когато ни обещаят, че ще бъдем добре, ние не се замисляме за верността на тези обещания, ние вярваме, сякаш никога не сме били лъгани.
Така е и по военно време. По ...