Преди два дни гледах филма "Американско престъпление". За мен това е нещо като традиция – вечер гледам по някой филм преди да заспя. Гледал съм всякакви филми като повечето хора, сред които доста такива, които си заслужава да се видят. Този, обаче, определено беше различен. Нямам намерение да описвам тук сюжета на филма, всеки, който има желание, може да го гледа за себе си, но по-скоро бих искал да споделя ефекта, който оказа върху мен. За целта трябва да се върна малко назад...

Когато бях малко момче, аз вярвах безусловно в Бог, както и в добротата на хората. С процеса на израстване обаче, когато детското съзнание от обективно се превръща малко по малко в субективно и конкретизирано, започва да си служи с факти и т.н., аз постепенно се отказах от тази вяра и заех онова място, което навярно заемат агностиците, които нито приемат, нито отхвърлят Неговото съществуване.

Това продължи няколко години, докато един ден случайно ми попаднаха някакви религиозни книжлета от по 20-30 страници, очевидно насочени към детската аудитория, в които съвсем простичко и логично се обясняваха основите на християнската религия. Беше рано сутрин и аз се чувствах леко замаян, защото предишната вечер бях изпил умерено количество алкохол и признавам, че това може да е оказало някакво влияние върху усещанията ми, но когато зачетох тези книжки, аз се почувствах разтърсен, смазан от истината, че Бог винаги е бил някъде там, на една ръка разстояние от мен, а аз съм отказал да повярвам. В онзи момент за кратко се почувствах наистина щастлив от това. Мислех, че животът ми е претърпял някаква коренна промяна, но както се оказа, скоро той отново пое по старите утъпкани пътища.

И ето, че попаднах на този ужасяващ и същевременно абсурден филм, който е базиран на действителни събития и след като той свърши, намерих криминалната хроника, която описва престъплението. Докато четях съдържанието на тази хроника, се запитах как е възможно това да бъде истина, как е възможно Бог да го позволи. Разбира се, причината се съдържа в наличието на нашата човешка свободна воля, с която за наша радост или съжаление можем да си служим без ограничения. Именно този факт предизвика такова безпокойство в мен. Имам предвид, че никой не е защитен да претърпи страдание, никой не е имунизиран срещу това, да стане жертва на собствената си свободна воля или тази на друг човек. И все пак абсурдността на събитията в този филм ме караха да се съмнявам в неговата достоверност и не можех да проумея, че това е част от света, в който живея. Въпреки това, много лесно можех да се убедя, че това е истина – достатъчно беше да пусна телевизора и оттам добре облечените репортери да ми съобщят за поредния такъв инцидент, последица от нечия свободна воля, който на свой ред ще бъде заменен по всяка вероятност от следващия такъв инцидент, очакващ своите петнайсет минути слава. 

Неведнъж, слушайки новините с всичките съдържащи се в тях нелепи недоразумения и изпълнени с такива, колкото абсурдни, толкова и тъжни инциденти, аз стигах до извода, че днес, в XXI век, през 2013 година, светът представлява една всеобща човешка трагедия, едно тържество на Хаоса. И осъзнавам, че с това твърдение вярата ми е повторно изгубена – поглеждам към небето и там не виждам Бог... усещам как смисълът на всичко бавно изчезва от мен... питам се дали някога ще мога да го открия и да го задържа в себе си, а вие?