Замисляме ли се понякога какво и как правим в нашия живот? Замисляме ли се, че животът си отива и не можем да го спрем, миговете минават през нас и както не можеш да задържиш водата в ръцете си, така не можеш да забавиш времето. И въпреки, че осъзнаваме това какво вършим, което да остане? Какво правим за другите или за самите нас?
Като си млад мислиш, че целия живот е пред теб, че имаш да вършиш толкова много неща, но ето за миг затваряш очи и когато ги отвориш си стар, грохнал старец с побелели коси и чакаш последната гостенка в този земен живот. Може би точно тогава се замисляш какво си направил през своето съществуване, което заслужава да се помни. Нещата които се правят със сърце, които се правят все едно, че това е последната битка на земята – те се помнят във времето. Дали ще има толкова много последни битки, че дори да не можеш да си спомниш броя им или няма да се сетиш дори и за една, защото през жалкото си съществуване си вършил всичко за пред хората, през пръсти без да влагаш ...