Предателството е едно ужасяващо нещо, което всеки от нас рано  или късно преживява. С всеки изминал път предателствата стават все по-подли. Човек е способен да предаде както някой свой приятел така и принципите си само защото е подведен от лъжливото изкушение.
  Когато си предаден се чувстваш ужасно и започваш да търсиш вината в себе си. В прекрасните моменти усещаш, че не си сам и до теб стои човек, който наистина държи на теб. Но изведнъж предаде ли те този човек безнадежността те обгръща и по лицето ти започват да се стичат сълзи. След момент на предателство ти започваш да живееш в свой собствен свят. Свят, който се състои от спомените ти и мечтите ти. Твърде много са изкушенията способни да накарат човека до теб да те предаде. Той е изправен пред дилема – да се изкуши и да те нарани, или да устои и да запази едно ценно приятелство.

Човек цял живот гради принципите и идеалите си, но какво е способно да го накара да се промени и да забрави начина, по който е живял години наред? Нима това са парите? Или пък го прави от завист? За нищо на света не си заслужава да се отречеш от принципите си и да предадеш себе си. Поддавайки се на изкушението вече не осъзнаваме кои сме ние и къде е нашето място.

Не мога да си обясня какво може да накара един човек да постъпи подло и да прибегне към предателството. Много хора смятат, че целта оправдава средствата, но каква е тази цел, заради която забравяш самия себе си и изоставяш свой приятел.

Предателството е непростимо. Веднъж променено приятелството никога няма да е същото. Между предадения и предателя се създава напрежение и ужас.

От личен опит знам какви са чувствата на предадения човек и безнадеждността, с която се изпълва животът му. След време тази болка постепенно намалява и накрая изчезва, но в съзнанието ни завинаги се запечатва споменът за предателството.  Започваме да се страхуваме да не бъдем предадени отново и все по-трудно се доверяваме на така наречените ни приятели, защото се сещаме за това, което ни се е случило – разочарованието, което сме изпитали, самотата, с която сме изпълнени, съсипаните ни мечти и желания. Втори път няма да е по силите ни да преживеем тази болка.

Опитвала съм да разбера мотивите и мислите на предателя, но е безуспешно. Разочарование след разочарование. Сякаш сърцето на предателя е от камък и няма топла дума, която да изрече, няма благородно дело, с което да помогне на някого. В него има само егоизъм и алчност.

Не е редно да постигаш своето щастие, за сметка на другите. Всеки път когато предаваш някого губиш част от себе си, която не би могъл да възстановиш. Чрез предателството губиш много повече, отколкото печелиш. Оставяш зад себе си разбити мечти и наранени хора.

Предателството е жалка проява на слабост от страна на нас – хората, но единственото, което тя причинява е болка, страх и разрушение.