Мисълта на френския мислител Жан-Жак Русо: „Предпочитам опасната свобода, пред безопасно робство" може да се разглежда като бягство от робството на предразсъдъците и потисничеството. Тя се обуславя от епохата, в която живее и твори Русо; от желанието на човека сам да определи посоката и уникалността на своята съдба. За да се изясни отношението на Русо към този проблем е необходимо да се очертаят социалните рамки на човешкото битие в зората на новото време, а това е векът на Просвещението. Във Франция тази епоха е предреволюционна. Абсолютната монархия управлява. Действията и разпоредбите на краля се ограничават единствено от Бога. И така, престолонаследникът съсредоточава у себе си законодателната, изпълнителна и съдебна власт. Той не е контролиран от никого и това е предпоставка за злоупотреба с властта. Възгласът „Държавата - това съм аз!" най-точно разкрива оковите на робството, които абсолютната монархия налага над човешкия дух. Знаейки това, просветителите започват да търсят разли ...