Красотата е навсякъде. Навсякъде, стига да можеш да я видиш и да бъдеш едно с нея. Малкото парченце щастие винаги живее в мене. Онова, което ми казва, че съм Човек, че всички сме Човеци. Само трябва да го почувстваш. Да бъдеш не само себе си, а нещо повече. Да бъдеш свободен въпреки затвора, наречен реалност. Да откриеш прекрасното, дори когато не усещаш нищо освен мрака, изпълнил всичко, до което може да се докосне съзнанието ти. Също като онзи Човек, който запява. Просто пее и е по - щастлив отколкото всички онези, които не съзнават магията на живота,защото смъртта е нищо, ако преди това си бил едно с него. Остава едниствено кристалната мисъл, че си Човек и можеш да усетиш красотата, въпреки всичко. Въпреки страха на другите и безумния им поглед, наразбиращ как можеш да си над всичко, как можеш да “живееш” преди да умреш.
То е навсякъде. Загубеното чувство за щастие. Протегни ръце и го докосни. Близко в безкрая и далеч в света. Виж го в морето пред тебе, усети го във въздуха и си пом ...