(ad astra per aspera)Марин Цонев

Сред мозъци нечестиви, човекоядци зли, страхливи роби на греха -

хора под вличнието на ''Духът" се вие появихте,

в епохи и времена, когато трудно бе да чуеш "Милост и доброта".

Но вие тръгнахте нагоре и напред и рекохте: "И когато бяха с огън горени, с подигравки пробождани,

с ръце бити, когато бяха смятани за най-долни зверове,

с закон осъждани, мислеха си те: Нашият дом не е на земята,

това е домът на суетата, тук сме за малко.

И полуживи в далечните звезди, виждаха те всички добрини.

И вървяха над света по път от кръв нагоре и напред - "През трудностите към звездите" беше техен етикет.

И колкото по-напред и колкото по-нагоре, толкова повече светеха те.

Но дяволите ревниви измислиха ренде: "Щом като няма да ни робувате, законът ще гласи: нещастници сте зли!"

Появи се лукава мисъл, зловелики бунтове,  омразата към Авел в кривите сърца.

Появи се злобна дума в грешна им уста.

Появи се и така премина в мерзки там дела - който ще да е нечист, нека да е то сега!

Наизлезе дума, закон, едикт, писание - малко бе!

Наизлязоха бесилки, клади, брадви, триони и разчленелки зли - малко бе!

Наизлезе мъдрост от земята,поднебесна злоба, вселяващите очи - малко бе!

Тази троица упорита внезапно връхлетя и

тръгна кръв като океан, потоци и реки...

и болката и слабостта нямаха сълзи дори.

И колкото повече викаха от болка, толкова повече смехът се развилня.

Колкото повече нещастие, толкова повече всеобща утеха.

Колкото повече рани, толкова повече увереност светът си добави, че: "Ние бяхме прави".

Колкото повече падаха, толкова по-силно запяха техните - земните души, сърца, суети.

И мнозина падаха немощни от техните стрели, защото не удържа всеки срещу тези суети.

И нямаше за тях надежда веч - нямаше да ги видим никога, дори далеч.

Не успяха те да паднат от триони, брадви зли, черен грях ги изяде, суети, страсти, гордост, мъдрост, земно щастие - таз вяра бе по-опасна от звяра.

Така триони, клади, едикти - малко бе, те паднаха от това, за което народът гласи: Гарван гарвану око не вади.

И все по-малко оставаха те.

Но всред тези кърви, падения ужасни, гърбавост, къркорещи черва,

удари по главите, където това бе по-малкото зло,

в миг нестар старец се обърна и каза на царицата-воùн, чието име бе "Суета Смъртодаряваща навред" без страх от нищо с двуостър меч от слово:

"Колкото и да паднат, един ще стигне там, ще стъпи всеки крак на съзвездие и с мощен глас към земята ще прогласи:

През трудностите към звездите, пътят истински води.

През трудностите към звездите - тоз път сега (докога?) остава отворен.

През трудностите към звездите - колкото и да ни пречат те.

През трудностите към звездите, колкото и да ни мразят.

През трудностите към звездите по него ние ще умрем.

През трудностите към звездите - там друго царство ще основем.

През трудностите към звездите, където никога няма да угасне

- никой ден!

Посвещавам от все сърце на всички християнски мъченици от времето на Римската империя* и Светата инквизиция* също и на тези, които предстои да умрат до края на човешката история заради името на правдата и истината. Посвещава се още и на всички, които всеки ден са мразени, унижавани и отхвърляни и на тези, които умират в името на правдата, истината и справедливостта. Благодарим на всички вас, борци, които не се съобразявате с неправдите на света, благодарим ви, че сте се родили и стъпвали на нашата грешна планета!

*смята се, че убитите през десетте големи гонения срещу християните в Римската империя са 3-5 млн. жертви

*изчислява се, че жертвите на Католическата църква са над 100 млн. инакомислещи хора (не само християни, но най-много такива, които са обявявани за еретици)

През трудностите към звездите